Италианската певица и композиторка Антония Падоани Бембо е родена около 1640 година във Венеция в семейството на доктор Джакомо Падоани и Диана Парески. Историята мълчи относно подробности в нейния личен и творчески живот. През 1659 година се омъжва за венецианския благородник Лоренцо Бембо, но бракът им не е успешен и още преди 1676 година Антония се премества в Париж. Там пее в двора на краля-слънце Луи ХІV. С негово съдействие получава пенсия и подслон в малко религиозно общество „Дамите на Сен Шомон“.
Шест тома от ръкописите на италианско-френската композиторка оцеляват и днес се съхраняват в Националната библиотека на Франция под заглавието Produzioni armoniche, повечето от творбите са посветени на Луи ХІV.
Антония Бембо е съвременничка на френската композиторка и клавесинистка Елизабет-Клод Жаке дьо ла Гер и заедно с нея е покровителствана от френския двор. За кралската сватба тя пише операта „Влюбеният Херкулес“ по либрето на Франческо Бути. Подобно на сънародничката си Барбара Строци е ученичка на прочутия Франческо Кавали от 1654 г. Това й дава широки творчески възможности и Антония успява да пише музика във всички важни за времето си жанрове като опери, светски и духовни кантати, малки и големи мотети. И разбира се, лесно можем да открием в стила й прекрасна амалгама от италиански и френски похвати и направления в изкуството. Например италианската виртуозност съчетана с френските танцови форми. Повечето от творбите й са за сопранов глас, какъвто е самата тя и акомпанимент на басо континуо.
четвъртък, 30 март, от 17.30 часа
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..