Звукови хроники „Жените композиторки“: Сесил Шаминад

Сесил Луис Стефани Шаминад е родена в Париж на 8 август 1857 година. От малка проявява своите музикални таланти, от които се възхищава техният съсед и приятел Жорж Бизе, дори я нарича „мой малък Моцарт“. Майката е прекрасна пианистка и първата учителка на Сесил. По съвет на Бизе води дъщеря си в консерваторията, където веднага искат да я приемат, но бащата – управител на застрахователно дружество, се намесва със забраната си. Защото предназначението на буржоазната девойка било да бъде съпруга и майка и следователно никаква консерватория! Все пак й е разрешено да продължи да се занимава с музика вкъщи, за себе си. Така в дома й влизат известни педагози като Феликс льо Купе, който я учи на клавирни умения, Мари Габриел Савар на хармония, Мартин Пиер Марсик на цигулка и Бенджамин Годар на композиция. Освен това там често се организират музикални салони, в които гостували знаменитости. Разказват, че така самият Лист се разчувствал и казал, че момичето му напомня на свиренето на Шопен. Но Сесил печели популярност не само като пианистка, а и като композиторка – първоначално със салонната си музика, чисто с практическо приложение, но по-късно под перото й излизат и големи симфонични опуси, балет, комичната опера „Момичето от Севиля“, драматична симфония с хор „Амазонки“, огромно клавирно творчество и много романтични песни и романси по стихове на Ронсар, Юго, Мюсе, Готие, Ришпен, Сюли Прюдом, Жул Верн и др.
Скоро музицирането в собствения дом става тясно за Сесил Шаминад и тя използва отсъствието на баща си за своето първо публично изпълнение. Тогава е на 20 години; свири в знаменитата парижка зала Плейел като част от квартета на младия цигулар Жозеф Марсик. Дебютът й е забелязан от публиката и пресата, т.е. не остава тайна за бащата. Но на него му са налага да се смири пред таланта на дъщеря си. И ето, че вратите за сценичната й слава се отварят. Започват солови и авторски концерти не само в родината й, но и в Европа и Америка. По природа обаче Сесил е крехка и трудно понася пътувания, предпочита да съчинява музика, това й доставя повече радост.

четвъртък, 13 юли, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07