Комунистическата „Държавна сигурност” се опитва да подчини на пропагандните си цели музикалното изкуство, както прави това във всички области. Основната задача е то да бъде превърнато във „войнстващо изкуство по посока на идеологическата борба и мощен инструмент за идеологическо общуване с другите народи”. Това разкрива сборникът „ДС и българското музикално изкуство” на Комисията по досиетата.
През 1967 г. се създава Шести отдел на ДС за борба с т.нар. инакомислещи – по модела на образувания година по-рано в Съветския съюз Пети отдел на КГБ – разказва Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. – С тези документи показваме опита на ДС, разбира се, под ръководството на комунистическия режим, да унищожи традицията на буржоазна България и да създаде ново социалистическо изкуство – както се е опитвала да създаде и нова социалистическа наука. Обаче нито наука, нито изкуство могат да се правят с лозунги или с партийни повели. Затова и музикалното изкуство все пак оцелява. Имало е съпротива, имало е например отказ да се изпълняват опери от български композитори, защото творбите не са развивали певческите данни. Имало е също така опити от страна на естрадните певци да изпълняват песни на западни композитори – с други думи, свободна музика от един свободен свят.
В сборника няма разкази за концлагери и изтезания, а е показан механизмът на следене и подчинение, прилаган в сферата на духа.
Дори да не е имало репресии, действали са забрани, които са влияели на личната и на творческата съдба – разказва още Екатерина Бончева. – Ето един пример със Софийската опера, чийто 280-членен състав е трябвало да участва в международен фестивал в Белгия. По препоръка на ДС биват отстранени 16 души, определени като „вражески настроени елементи за обезпечаване”. А за да следят какво ще бъде поведението на останалите зад граница, са включени четирима действащи агенти, 13 бивши и 30 доверителни връзки. Изобщо, за да имаш някаква значима кариера и да можеш да участваш в гастроли навън, е трябвало да отговаряш на най-важния критерий, а той е бил политически, а не художествен. Не е имало турне без хора, които да следят и да донасят за поведението на музикантите. И това не са били само външни лица, но са вербували и членове на съответната трупа. Донасяло се е например колко песни е изпяла Богдана Карадочева на едно световно изложение в Монреал, какви хонорари е получавал Никола Гюзелев – една абсолютно нищожна информация, която няма нищо общо със защитата на националната ни сигурност. Просто една система е използвала античовешки методи, за да властва и да обогатява себе си. Защото всичките тези агенти и щатни служители, независимо дали са били от съставите или не, са пътували безплатно по света, получавали са добро заплащане и са живеели спокойно и преспокойно на гърба на творците. А днес пък спокойно и преспокойно си получават високите пенсии.
Архивите на ДС, макар и в голямата си част унищожени, разкриват 80 агенти – всенародни любимци, чиито имена обаче законът не позволява да се оповестят. Все пак не всички са огъвали пред системата и в този смисъл талантът е оцелявал самостоятелно, по думите на Екатерина Бончева, не с подкрепата на държавата и ДС, а въпреки тях. В документите се срещат множество куриози, разкриващи обаче примитивното съзнание и жестокост към талантливите и свободомислещи хора от страна на комунистическите ръководители и техния репресивен апарат. Един от тях се отнася до „диско заразата”, която е вкарала в страната „голям процент озападняване”, и тази „демократизация” е трябвало да се канализира в руслото на марксизма и линията на партията.
А колкото до това дали обществото се интересува от тази информация, важното е че то получава правото на информиран избор и чете историята чрез тези документи – обобщава смисъла от разсекретяването на архивите на ДС Екатерина Бончева. – За съжаление, нямаше докрай ясна политическа воля от партиите да бъде извършена лустрация, за да не говорим днес, след 27 години, за тази зловеща система на ДС, нито пък имаше достатъчен граждански натиск. Комисията по досиетата обаче вече 10 години върши своята работа и това не е малко.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..