Тодор Кожухаров: Във фолклора ни е отразено цялото величие на нашия народ

Наричат Тодор Кожухаров „певец с незаличима златна диря в националните ни традиции“, „красивият глас от сърцето на китна Тракия, докоснал дълбините на човешката душа“. Признат е за емблема на тракийския изпълнителски стил.

Тодор Кожухаров осъзнава музикалните си увлечения още в детството, в родното с. Мустрак, Хасковско. Спомня си, че неусетно „попива“ песните на майка си, докато ѝ припява при низането на тютюна. Професионалната му съдба е предопределена от първите изяви на самодейните сцени и местни събори, както и от поканата за солист на ансамбъл „Китна Тракия“ – гр. Хасково. Първите си солови записи прави в Радио Пловдив през1979 г., а през 1982 г. – и в Националното радио, общо около 300 песни. Сбъдва и голямата си мечта да изнася концерти из цялата страна пред многобройна публика. Безброй са сватбите и съборите, които е огласял с тракийските си песни. Славата му  се носи из цяла Тракия. Предпочитан солист е на прочутите сватбарски оркестри – „Козари“, „Конушенска група“, „Ямбол“, оркестрите на Иван Милев, Иво Папазов, „Орфей“, гостува и на оркестър „Бисери“ в Добруджа. А през 1989 г. Тодор и съпругата му Донка Кожухарова създават своя оркестър „Южни ритми“.

Професионалният път на Тодор Кожухаров, съчетал талант, любов, труд, всеотдайност в името на тракийската песен, е оценен  с отличия у нас и по света. През 1985 и 1986 г. е носител на първи награди от „Надсвирването на сватбарските оркестри и солисти“ в Стамболово. Връх в певческата му кариера е трикратното гостуване в края на 90-те години на м.в. в Лос Анжделис, САЩ като участник в Световната музикална олимпиада, откъдето се завръща със златни медали. А през 2004г. издава книгата „С магията на песента“ със 115 нотирани песни, подбрани от богатия му репертоар с идеята да стигнат до младите колеги.

Оркестър „Южни ритми“
Това, което съм направил през годините, е благодарение на моята божа дарба, която нося от майка ми Дена Желязкова и баща ми Желязко Кожухаров. Положих доста усилия да правя песни, които да стигнат до хората. Аз държа винаги това, което запиша, да стигне и до концертния подиум. На 2 февруари 1978 г., преди да вляза в Института за културно–просветни кадри, бях една година щатен солист в ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково. Благодарен съм на музикантите в ансамбъла – Стойчо Янев, Иван Георгиев – гъдулка и много други колеги. С хора имах изпълнения на хубави песни, някои записахме на грамофонна плоча. Никога няма да забравя първата си среща с  легендата на Тракия – Йовчо Караиванов, на когото дължа много като настойник и учител. Той работеше в редакция „Народно творчество“ на БНР. Подготвял ми е песните за запис, редактирал ми е текстовете. Когато не можех да се сетя целия текст на някои песни, които знам от майка си, Йовчо ги завършваше. Първите ми записи са с автентично звучене и са с групата на Стоян Величков, Странджанската група, също с групата на Атанас Вълчев. В началото на прехода, през 1989г., с моята съпруга и млади музиканти създадохме оркестър „Южни ритми“. И така вече 27 години сме заедно по сватби и концерти. Сватбите изискват голям репертоар, който натрупахме във времето. Аз обичам странджанските песни, също родопските, македонските. Затова направихме и доста дуети. Тракия е най–голямата фолклорна област и най–богатата. Ние, тракийци сме широко скроени. Това го доказват нашите големи сватби. Колкото и награди да имам, най-важното е да съм близо до хората и да ги веселим.

Снимки: kozhuharov.net



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50