Как мислим историята? Този въпрос все повече се превръща в ключов за това как живеем настоящето си и какво ще бъде бъдещето ни. Ето защо появата на книги и автори, които се опитват да мислят историческото не през клишетата, баналностите и митологемите, не през патриотарското удряне в гърдите и затвърждаването на исторически легенди, а през суровия факт и неукрасената истина, са истинско събитие за българското интелектуално пространство. Точно такава книга е „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” на Тони Николов, събрала публикувани негови текстове в сайта „Портал „Култура”. В нея се изправяме очи в очи с неподправена история, с изваждането на бял свят на факти и събития, които може и да не ни харесват, но пък могат да ни накарат да се замислим. Да се замислим, не да не мислим, защото по отношение на историята сякаш предпочитаме второто. Няма друго обяснение за нагласата да се възприемаме като роби например, въпреки че второто изречение от романа „Под игото” на Иван Вазов започва със знаменателния израз: „Господарската трапеза...” Та тъкмо тези стереотипи на масовото българско историческо съзнание се опитва да преборва книгата на Тони Николов и затова е важно да се поговори съобразно нея за това: „Как мислим историята (си)? Какво предпочитаме да огласяваме публично и на висок глас, с цяло гърло, и какво да премълчаваме или изобщо да не искаме да знаем? И как да се научим спрямо историята си да подхождаме трезво, с безпристрастност, а не с горещи емоции и гневни изблици?” Защото, мисля си, най-премълчаното в българската история не са събитията или хората, осъществили я, най-премълчаното в българската история е начинът, по който я мислим или пък не я мислим. Да се научим именно да я мислим – на това беше посветено изданието на предаването „Премълчаната история”. В него взеха участие авторът на книгата „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” Тони Николов, проф. Калин Янакиев и проф. Веселин Методиев.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..