Жените в българската история: Възраждането и след него

Част от корицата на книгата „Робини, кукли и человеци” на Надежда Александрова
Българската история не е много справедлива към жените – в съзнанието ѝ те присъстват повече с прочутия стих на Христо Ботев: „Пейте, робини...”, отколкото с възторженото Вазово: „дружините наши, опръскани с кърви”. Тази нагласа има дълбинни психически основания, крие се в „колективното безсъзнателно”, по израза на Карл Густав Юнг, но сега ние няма да ѝ обръщаме конкретно внимание, понеже ще сторим друго: точно на 8 март в предаването „Премълчаната история” ще се опитаме да надникнем зад парадните ѝ страници, за да видим как жените, българските жени, се вписват в нашата история. Без съмнение, трайно и паметно, не случайно Зорница София спретна филм за Румена войвода. Оставяме настрани художествените му качества, отбелязваме просто факта, че сякаш идва време, в което българската история в нейните женски персонални измерения се превръща в обект на внимание и научен интерес. В тази връзка не мога да не спомена излезлите напоследък книги: „50-те най-влиятелни жени в българската история” и „Първите дами на царска България” на Цветана Кьосева; „Жени, пол и модернизация в България 1878-1944” и „Женско движение и феминизми в България (средата на XIX - средата на XX век)“ на проф. Красимира Даскалова; „Робини, кукли и человеци. Представи за жените във възрожденската публицистика и в прозата на Любен Каравелов” на Надежда Александрова... Жената се превръща в център на историческото изследване, но сякаш все още не се е превърнала в субект на историческото действие, макар че – ако вярваме на думите на германския журналист Артур фон Хун, отразявал Руско-турската война през 1877-1878 г. и Сръбско-българската през 1885 г., когато войските на крал Милан нападат Княжеството, единственият мъж в цяла София се оказал... г-жа Каравелова (фон Хун я нарича Катинка, не Екатерина). Така че нито бива да пренебрегваме, нито сме в правото си да неглижираме ролята на жените в българската история, ето защо 8 март се оказва сполучлива дата да поправим това недоглеждане и да посветим предаването „Премълчаната история” тям, на по-добрите и свестни представител(к)и на човечеството. За тази цел в Студио 38 на Националното радио сме поканили д-р Надежда Александрова, главен асистент в Софийския университет, за чиято книга стана дума по-горе, д-р Мария Калинова, главен асистент в СУ, и проф. Николай Аретов от Института по литература към БАН.


Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07