Братя Митеви: „Пеенето за нас е начин на общуване, живот и повод за радост и гордост”

Ако търсите архаичното звучене на шопската диафония, ще я откриете в уникалните песни на братята Владимир и Митко Митеви от с. Владая, Софийско. Пеят заедно от най-ранна възраст, а като дует – от 45 години. Стилното им изпълнение е предизвиквало възторга на не един слушател по света. То е обект на научни изследвания, а репертоарът им е своеобразна музикална енциклопедия на традиционния календар на родното им село. В края на хилядолетието двамата участват във филм за невероятните възможности на човешкия глас с режисьор Петко Радилов. Докато вървят кадрите с тяхно изпълнение, по искане на режисьора е изписано „Братя Митеви – уникати“. „Уникати“ се нарича и вторият им самостоятелен албум. От около две години певците временно са ограничили изявите на сцена, но песните им продължават да привличат интереса на младите изпълнители, както и на изследователите.

Владимир и Митко Митеви са представители на Граово – фолклорна подобласт в Шоплука с характерни особености при изпълнението на двугласните песни, инструменталните мелодии, танците. Предани на древната фолклорна култура, освен певци, братя Митеви са танцьори, пазители на местните обреди и обичаи. Деятели са в читалище „Светлина“ в с.Владая и домакини на фестивала „Семейната приемственост на фолклора“. Канени са на фестивала „Мост на поколенията“ – Търговище, където преподават граовско пеене пред ученици и студенти от музикални училища и университети.

Ние с брат ми, не толкова сме разговаряли с думи, колкото сме пели заедно още от малки, заедно с нашия баща, лели, вуйчо, целия род – споделя Владо Митев. – Музикалните традиции за нас са ежедневие, като ходенето и говоренето. Пеенето за нас е начин на общуване, на съществуване през годините. Когато започваме да пеем, нито си даваме тон, нито коя песен ще запеем, до такава степен сме свързани. Вече 45 години не сме се поддали на никакви течения, на никакви общувания със съвременни жанрове в музиката, за да се получат някакви смесвания. Ние сме за това: да се опази по най-съвършения начин нашето уникално пеене. Затова с такава любов и огромно желание го съхраняваме. На първо място ценим участията си в националните събори в Копривщица. За нас това е мястото на най–истинската българщина. Ние сме носители на златни медали на всички национални събори в Копривщица. Получихме „Гайдата на Петре Атанасовски“ – национална награда за фолклор на Република Македония. Носители сме на фолклорна награда от Фестивал на певческия фолклор на Дунавските страни в Гюргево. В Белград група специалисти направиха един експеримент – да им запеем по техен избор песен от празнично–обредния календар от нашия край. Те останаха учудени от това, че просто няма момент, за който да не знаем автентична песен. Това беше среща, посветена на диафонията в балканските страни с участници от целия регион, на който ние достойно се представихме. Нашите гласове познават и в Лондон - чрез Джо Бойд, един от големите световни импресарии и концертите, в които там сме участвали, заедно с Кейт Буш, трио Българка, група „Балкана“. Имали сме случаи пред специалисти да показваме какво може да се чуе от българския глас. Карали са ни да си махаме ръцете от кръста, да не би да го натискаме, че да се получи това „люлеене“ на тона. Чудили са се как толкова продължително не си поемаме дъх. Карали са ни да си отваряме устата, да не би да ползваме някаква пластина, с която се получава това „тресене“, това съзвучие, което се получава от „биенето“ на тоновете между двата гласа по време на песните. Дивили са се  най–големите специалисти- европейски и световни, когато слушат нашите песни. А една турска фолклористка каза: „Такова е спяването между тия двамата, че единият е разкошен певец, а другият прави музиката. Това е просто нечувано, просто невероятно…“