Пухкави понички, хрупкави фаворки с пудра захар и танци, от които да хвърчат трески по пода

БНР Новини
Директорът на Полския институт в София Ярослав Годун сподели в студиото на "А сега накъде", че ако човек не хапне поне една традиционна пълнена поничка, мекичка или фаворка (вид сладка курабийка от фино пържено тесто) за празника, според поверието по-късно в живота няма да му върви
Снимка: Полски институт в София

Има дни в календара, когато преяждането съвсем официално е позволено! И това е карнавалното време, преди Великия пост. Празникът е характерен предимно за католическите страни на Западна Европа. Ще ви разкажем за един, спазван и до днес, традиционен обичай на Полша, наричан „ Мазен четвъртък“ - Tłusty czwartek.
В някои други страни ще го срещнете като Дебел четвъртък (на немски: Fetter Donnerstag, Schmutziger Donnerstag или Weiberfastnacht - в региони, където се празнува с карнавал; на гръцки: Τσικνοπέμπτη, Тсикнопемпти). Традицонният християнски празник е познат също и като Великденски заговезни, само че у нас се прави в две последователни седмици като Месни и Сирни заговезни.
По стар обичай, преди постите похапването трябва да е обилно, а тялото и душата така добре да се наситят, че после да понесат въздържанието по-леко. Затова във всеки дом и селище се приготвят печени, варени, пушени, сушени месца, кой каквото и колкото има. Най-достъпният и обичан от всички вариант са пържените тестени изделия, с разнообразни плънки от бекон, сланина и месо. С годините традициите се дообогатяват с различни по размери и пълнеж всевъзможни кръгли, квадратни, подобни на гевречета сладки понички или хрупкави пържени панделки (фаворки). Тестото се приготвя с мая. Откъде, обаче, идва думата? Казват, че „фаворки“ произхожда от названието на цветните панделки, които в Средните векове рицарите прикрепват към дрехите си в знак на благодарност и преданост към дамата на сърцето си – на латински език favor. Досещате се, вероятно, за друга дума, която е останала до наши дни „фаворит“ - любимец, към когото се показва подчертано предпочитание.
Неведоми са пътищата, които изминават думите. За Мазния четвъртък на полските традиции фаворити са членовете на семейството, приятелите... Тъкмо към тях на първо място полските домакини изразяват своята обич . По стародавна традиция в кухните се замесват огромни количества тесто, които се превръщат в изкусителни понички и, разбира се, в задължителните хрупкави фаворки. Сладките панделки са символ и на ангелските криле, защото са крехки и чупливи. Спазва се поверието, че на Мазния четвъртък всеки трябва да се изяде поне една фаворка, за да е щастлив през цялата година.
Някога в много от селищата празникът се провеждал в местната кръчма, сред масово веселие, лудории, шеги, закачки и бурни танци: обертаси, мазурки, краковяци, от които чак трябвало да хвърчат трески по пода. Танцьорите имали и друг мотив да скачат колкото може по-високо, за да расте и реколтата все по-нагоре и да става по-богата.
Къде и как у нас може да се види празникът Мазен четвъртък? Кога се провежда тази година? Какво още включва интересната и съхранена във времето полска традиция? Чуйте в звуковния файл разказа на директора на Полския институт в София, Ярослав Годун.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07