Многоликите превъплъщения на златото

БНР Новини
Снимка: Венета Павлова

В Националния археологически институт с музей (НАИМ) е открита десетата юбилейна изложба, събрала артефакти от изминалия археологически сезон 2016-а. Ключовата дума за това събитие е „злато”. Доста голям е броят на златни предмети с историческа и художествена стойност, открити от учените през изминалата година. Ето какво казва по този повод доц Людмил Вагалински, директор на института:

Комплект златни апликации за конска амуниция от надгробна могила край гр. Приморско, 320-380 г. пр. Хр.Вероятно е съвпадение, не защото изложбата е юбилейна, но има доста златни предмети сред тези 350, с които се представят 18 обекта. Тези златни артефакти са от цялата човешка история, от праисторията през античността и средновековието. Наистина и аз съм впечатлен, тъй като на планирани разкопки, пък и на спасителни, не винаги се намира толкова злато. Но тази година имахме късмет, а ишироката публика обикновено се интересува като цяло доста от златото.

 Той благодари на колегите от цялата страна, съдействали за представянето на тази изложба. 13 музея са помогнали безкористно за експозицията със свои притежания от изминалия археологически сезон. Така в нея могат да се видят предмети и постери от общо 50 обекта.


Находките са от близо цялата територия на България – от неизвестни доскоро села, през антични градове, като древногръцката Аполония (днешен Созопол), до най-старата българска столица Плиска и съвременната – София.

Златно мънисто от могилния некропол край с. Изворово, община Харманли, първа половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.Много широк е обхватът на артефактите и според времето на създаването им. 18-те обекта покриват периода от ранната праистория, т.е. от времето на късния палеолит до Средновековието – уточнява главният асистент Камен Бояджиев, ръководител на отдел Експозиции”. Според него акцентите на тази изложба са не само златото, но и ценните находки от времето на праисторията. Например през лятото е била разкрита една от най-старите златни находки, известни досега в Европа. И още нещо важно, което е било пазено в тайна – може би едни от най-ранните сребърни предмети, които са известни до момента в Европа, от „Харамийска дупка” (пещера в Родопите, Южна България, близо до град Девин.)

Така че изложбата е „златна” не само с количеството на ценния метал от древен произход, но и с проникването в отдалечените пластове на историята и нейните културни съкровища.

Доц. Вагалински анонсира и предстоящото през април гостуване на известното златно съкровище от Над Сент Миклош (Банат, някогашната Хабсбургска империя), което се съхранява в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена. То е от ранното средновековие и често го свързват с прабългарите, но има и други хипотези за произхода му.

Сребърен пръстен от тракийско погребение край с. Бенковски, община Хасково, ІV-ІІІ в. пр. Хр.

За първи път оригиналът на това съкровище ще бъде представен извън Виена и Будапеща.„На своя територия” НАИМ ще придружи експозицията от Над Сент Миклош с една изложба за езическа България от ранния период на първото българско царство.

Същевременно НАИМ ще представи в същия виенски музей експозиция с особено голяма историческа ценност – за ранния златодобив и металургия на българска територия. Тя дава много интересна информация за културното развитие през призмата на металургията. Находките са от старинния рудник при Ада Тепе, Крумовградско (Родопите). Този рудник е „най-ранният като говорим за златодобив, добре датиран в средата на второ хилядолетие преди Христа – Средна бронзова епоха , което предхожда Троянската война – уточнява доц. Вагалински.

Снимки: Венета Павлова и Национален археологически институт с музей




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07