Приемствеността е неписаният закон на фолклорния кодекс. На тази практика дължим образците на традиционното изкуство, стигнали до съвремието ни. Някога песните, танците, обредното поведение и изпълнителски стил са се усвоявали в семейната среда, при естественото общуване на възрастните и децата – в делниците и празниците, на нивата, седенките, край домашното огнище и т.н. Това неусетно предаване на опит и знания от поколение на поколение е разковничето, точната „учебна програма“ за усвояване на традиционната култура. За днешните деца първите уроци по фолклор са в училище, а понякога – в читалищните формации, под ръководството на специалист.
„Осъзнаването“ ми за българския автентичен фолклор дължа на групата в с. Широки дол (Самоковско). Три от жените в нея работеха в нашето училище. След работа взимах деца и с жените отивахме при четвъртата певица, т.н. „викачка“ (която изпълнява високия глас). В рамките на 1-2 часа пеехме, а моята задача беше интонационно да изчистя нещата. Така се насочих към фолклора и започнах задълбочено да го изучавам. В началото с децата учехме шопски песни, на които направих съвременен сингбек. Случвало се е да няма озвучаване и тогава пееха акапела. Видях, че го правят с желание, започнахме с автентичния маниер на изпълнение. Първоначално с бързички песни, за да им е по–лесно, а на по–късен етап потърсих бавни песни с много провиквания. Децата се справят чудесно, което означава, че съм намерила правилния път до тяхното сърце. От 15 години водя Женска певческа група в с. Говедарци. Една от жените е самороден талант и песните, които пеем с вокалната група „Медени звънчета“ са от Говедарци. Работим така – жените пеят един куплет, после учениците повтарят, за да го усвоят правилно.
От 5 години г-жа Георгиева води и Детска вокална група в село Белчин. А през 2018 г. група „Медени звънчета“ ще отпразнува 25 години от създаването си. Тя споделя, че училището, в което работи, кандидатства по програмата на Министерство на образованието за иновации в средната степен на обучение.
Фолклорът е на голяма почит в нашето училище – пояснява тя. – Имаме собствени носии, изработени по автентични образци. Залагаме на по–задълбоченото изучаване на фолклора в редовните часове по музика, усвояване на правилното звукоизвличане и характерното открито пеене. Изучаваме и песни от други фолклорни области, за да възпитаваме отношение и към тях. В часовете по литературата ще се изучава поетичния текст, диалектните думи. Включваме и предмета история, също и изобразителното изкуство, тъй като Самоков има богати традиции, наричат го град на зографите. Имаме интересни дантели, шевици по носиите. По физическо ще наблегнем в изучаването на типичните самоковски хора.
Детските фолклорни състави и солисти, ръководени от Даниела Георгиева, са високо оценени от специалистите и са носители на многобройни отличия от националните конкурси „Орфеево изворче“ – Стара Загора, „Орфеева дарба“ – София, „Децата на Балканите“ – Хасковски минерални бани, „Фолклор без граници“ – Добрич, лауреати са на фестивала „Италианска магия“ в Римини, Италия.В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..