Обичаят „Сурва“ – символ на пречистващата сила за едно ново начало

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Българската маскарадна обредност има хилядолетна традиция и идва от древни езически времена. Игрите с маски се практикуват при  смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили и с пожеланията за здраве и плодородие в периодите на т.н. „мръсни дни“ в годината. Маскираните мъже се движат със специфична стъпка, носят страховити маски и самобитни костюми, опасани са със звънци, хлопки, чанове. Маскарадните игри в България са жива традиция и се предава от поколения на поколения. Зимният обичай “Сурва“ е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир.


Изпълнителите на сурвакарските чети се наричат суровичкаре, сурваскаре. По традиция групите са от мъже, предрешени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, които първи влизат в домовете и благославят домакините. Други персонажи на групата са още поп, мечка, цигани и съпровождащи музиканти. Причудливите маски на сурвакарите са плод на фантазията им. Облеклата им се изработват от парчета плат, нарязани на ленти или обърнати наопаки кожуси. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.

Снимка
Обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството. За тазгодишната “Сурва“ в Пернишко разказва г-жа Иванка Василева – главен експерт в отдел „Култура“, община Перник.



Какво е Пернишко без „Сурва“! Без онази нощ, в която век след век млади мъже с маски, побелели от студа, полудели от радост и енергия, отнасят като стихия всичко след себе си, и запустялата земя потръпва под лудешкия звън на хлопатари и звънци. Тази година 55 селища запалиха сурвакарския огън. Обичаят се представя в нощта на 13-14 януари. По стара традиция фамилиите се събират на Васильовден (по стар стил), който е най-големият празник в нашия район.


На 27, 28 и 29 януари ще се проведе 26-ото издание на Международния фолклорен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник ‘2017. Градът е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове през 1995 г. В конкурсната надпревара ще участват маскарадни групи от зимната и пролетна обредност, известни като сурвакари и кукери, от цяла България.

Снимка
Това
издание ще бъде кулминацията на всички досега. Заявени са участията на 118 групи. Достигаме рекордите на Гинес. В Рио Де Жанейро последните години участниците бяха около 6000. Ние имаме рекорден брой участници – 6944 са изявили желание за участие. „Сурва“ означава сила и мощ. Каква по-голяма мощ от това, 7000 човека да се появят в нашия град и да покажат силата и енергията на традицията. Тази година ще участват 7-8 групи, които за първи път идват на нашия празник. Над 1300 деца от цяла България ще се включат във фестивала. На 27 започва научната конференция „Маскарадът в селото и града“. Тя е традиционна за Перник. Детската забавачница „Децата на Сурва“ ще показва обичая в Младежкия комплекс. През трите дни, от 10 до 18 часа, ще има т.н. „Мечкарница“ – работилница за маски. Изявени майстори на маски от България ще покажат занаята си. Всеки, който желае може да се включи или да си закупи маска.

Снимка
В изложбата гостува Никола Вранчич – хърватин, ръководител на сурвакарска група, който ще покаже над 20-30 свои макета на маски, вдъхновени от нашите маскарадни игри. При едно от посещенията си в България той се е впечатлил от нашите маски и е изработил е макети. Ще има и „Сурвакариада“ – преди официалното откриване над 500 деца ще покажат традицията. „Огьнят на Сурва“ е нашият концерт-спектакъл за официалното откриване. Най-голямата атракция са дефилетата през двата дни от 10 до 18 часа. Ще дефилират  50-60 групи с програмите си. Интересно ще е участието на 16 групи от 8 държави: Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Сардиния (Италия), Албания, Аруба. Ще има сцена за българските групи, които след дефилетата ще се изявяват там със своите маски и костюми. Детски панаир с творческо ателие за маски, марионетки и колажи ще бъде представен в Младежкия дом. Изключително интересна ще бъде и специалната сцена за гостуващите чужди групи.










Снимки: БГНЕС и surva.org





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50