Българската маскарадна обредност има хилядолетна традиция и идва от древни езически времена. Игрите с маски се практикуват при смяната на старата с новата година и с пролетното събуждане на природата. Посланията им са насочени към прогонване на злите сили и с пожеланията за здраве и плодородие в периодите на т.н. „мръсни дни“ в годината. Маскираните мъже се движат със специфична стъпка, носят страховити маски и самобитни костюми, опасани са със звънци, хлопки, чанове. Маскарадните игри в България са жива традиция и се предава от поколения на поколения. Зимният обичай “Сурва“ е характерен за Средна Западна България – селищата около Перник, Брезник, Земен и Радомир.
Изпълнителите на сурвакарските чети се наричат суровичкаре, сурваскаре. По традиция групите са от мъже, предрешени като невеста, младоженец, свекър, свекърва, които първи влизат в домовете и благославят домакините. Други персонажи на групата са още поп, мечка, цигани и съпровождащи музиканти. Причудливите маски на сурвакарите са плод на фантазията им. Облеклата им се изработват от парчета плат, нарязани на ленти или обърнати наопаки кожуси. В игрите се включват и деца, редом до своите бащи – знак, че традицията продължава.
Обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното наследство на човечеството. За тазгодишната “Сурва“ в Пернишко разказва г-жа Иванка Василева – главен експерт в отдел „Култура“, община Перник.
Какво е Пернишко без „Сурва“! Без онази нощ, в която век след век млади мъже с маски, побелели от студа, полудели от радост и енергия, отнасят като стихия всичко след себе си, и запустялата земя потръпва под лудешкия звън на хлопатари и звънци. Тази година 55 селища запалиха сурвакарския огън. Обичаят се представя в нощта на 13-14 януари. По стара традиция фамилиите се събират на Васильовден (по стар стил), който е най-големият празник в нашия район.
На 27, 28 и 29 януари ще се проведе 26-ото издание на Международния фолклорен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник ‘2017. Градът е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове през 1995 г. В конкурсната надпревара ще участват маскарадни групи от зимната и пролетна обредност, известни като сурвакари и кукери, от цяла България.
Това издание ще бъде кулминацията на всички досега. Заявени са участията на 118 групи. Достигаме рекордите на Гинес. В Рио Де Жанейро последните години участниците бяха около 6000. Ние имаме рекорден брой участници – 6944 са изявили желание за участие. „Сурва“ означава сила и мощ. Каква по-голяма мощ от това, 7000 човека да се появят в нашия град и да покажат силата и енергията на традицията. Тази година ще участват 7-8 групи, които за първи път идват на нашия празник. Над 1300 деца от цяла България ще се включат във фестивала. На 27 започва научната конференция „Маскарадът в селото и града“. Тя е традиционна за Перник. Детската забавачница „Децата на Сурва“ ще показва обичая в Младежкия комплекс. През трите дни, от 10 до 18 часа, ще има т.н. „Мечкарница“ – работилница за маски. Изявени майстори на маски от България ще покажат занаята си. Всеки, който желае може да се включи или да си закупи маска.
В изложбата гостува Никола Вранчич – хърватин, ръководител на сурвакарска група, който ще покаже над 20-30 свои макета на маски, вдъхновени от нашите маскарадни игри. При едно от посещенията си в България той се е впечатлил от нашите маски и е изработил е макети. Ще има и „Сурвакариада“ – преди официалното откриване над 500 деца ще покажат традицията. „Огьнят на Сурва“ е нашият концерт-спектакъл за официалното откриване. Най-голямата атракция са дефилетата през двата дни от 10 до 18 часа. Ще дефилират 50-60 групи с програмите си. Интересно ще е участието на 16 групи от 8 държави: Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Сардиния (Италия), Албания, Аруба. Ще има сцена за българските групи, които след дефилетата ще се изявяват там със своите маски и костюми. Детски панаир с творческо ателие за маски, марионетки и колажи ще бъде представен в Младежкия дом. Изключително интересна ще бъде и специалната сцена за гостуващите чужди групи.
Снимки: БГНЕС и surva.org
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..