Съчуан е провинция в югозападен Китай. По площ е с размерите на Франция. Това е най-силно заселената част на страната, населението на провинцията надхвърля 83 милиона души. В превод на български Съчуан означава Четирите реки. Това са притоци на внушителната Яндзъ. В Съчуан сняг почти не вали. Климатът е изключително благоприятен за развитие на земеделието и животновъдството. Провинцията е на първо място по отглеждане на зърно, на второ място в страната по производство на коприна. 1/5-а от производството на свинско месо в Китай идва тъкмо от Съчуан. Провинцията е богата на природни ресурси. Административен център е Чанду.
Древна история, култура, цветуща икономика: всичко това важи с еднаква сила за Съчуан. По света провинцията е позната на туристите и с уникалните познаватели и екомаршрути. В Списъка на Световното културно наследство влизат Националният парк Цзючжайгоу, Забележителният пейзаж на Хуанлун, планината Ъмейшан и статуята на Големия Буда в Лешан, Планината Цинчън и Дуцзянянската иригационна система, разбира се, и Резерватите на Голямата панда.
За ценителите, Съчуан е известен като място на културата Башу: интересен микс от поезия, музика, калиграфия, картини. Съчуанската опера има свой облик и не прилича на другите: изпъстрена е с характерни персонажи, с много хумор и оптимизъм. Имената на спектаклите са красноречиви: „Джън Банцяо си купува буркан”, „Лорд Бао гледа в огледалото”, Да накараш племенник да вземе изпит за военна служба”, „Джоу Рън предлага пиле” и „Търкалящи се фенери”.
Официално през 2017 г. Китайската Нова година започва на 28 януари. Но по изключение у нас, в морската ни столица, настъпва доста по-рано - на 15 и 16 януари, с удивителни феерични изяви и с много настроение. За веселата Нова година по Съчуански разказва Виолета Филипова от Фестивалния и конгресен център - Варна.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..