Нов музей в стара къща

БНР Новини
В Смолян бе създаден нов музей. Той се помещава в старинната Хаджичонева къща. Инициатор на идеята и неин изпълнител са представители от младежкото сдружение „Родопски хайдути“. Тяхна мисия е да съхраняват и запазват културното наследство в родопския регион. Чрез възстановяване на стари български светилища, отдаване на почит към загиналите за националното ни освобождение герои и опознаване на народните обичаи от сдружението се стремят към съхранение на българският дух и засилване на любовта към родния край. Превръщането на тази стара къща,част от културното наследство на Смолян, в музей е доказателство за тяхната амбиция. Самото сдружение е разчитало на доброволен труд и материали, с които да се реконструира и запази автентичният вид на къщата-музей. Манол Ружинов, председател на сдружение „Родопски хайдути“, разказва:Снимка



СнимкаТочно преди две години ние успяхме да се преборим за Хаджичоневата къща. Решихме и успяхме да я превърнем в музей. Отваряме врати още тази година, въпреки че музейната експозиция не е напълно оформена. Причината за ранното откриване е нуждата от средства за пълната реализация на проекта. Нямаме идеята да се противопоставяме на Регионалния исторически музей в Смолян, а да наблегнем на архитектурата, защото много такива сгради-паметници на културата биват занемарени и от въздействието на времето падат и се рушат. А в момента туристите губят интерес към модерното строителство и търсят старинни сгради, като Хаджичоневата къща.

Къщата е построена по поръчка на Лазар хаджи Тодоров. Изградена е през 1873 г., за което свидетелства каменна плоча на западната стена над главния вход на къщата. Впоследствие имотът е наследен от Стою хаджи Чонев, който по онова време бил търговец и чиновник. Къщата придобива историческата стойност след като двама от синовете на хаджи Чоню вземат участие в борбата против османското иго. Хаджичоневата къща е свързана с важни исторически събития в родопския край, както и с културно-просветния живот през епохата на османско владичество.

Снимка

СнимкаВ същата къща по-късно е живял и първият български учител в родопския край – Константин Дъновски, баща на Петър Дънов. Той първи наред с преподаваната тогава гръцка азбука се е осмелил да учи своите ученици на български език.

В Хаджичоневата къща вече се провеждат уроци по родолюбие с малки деца и ученици. Сдружение „Родопски хайдути” събира и съхранява експонати, които ще бъдат изложени в бъдещата постоянна експозиция. Те ще дадат всичко от себе си, за да поддържат отворена Хаджичоневата къща за период от 10 години. От сдружението смятат, че с подкрепа от всички заинтересовани страни и разговор с институциите тази, а и други такива къщи ще бъдат спасени.

Тази година ще направим редица срещи с кмета на община Смолян, както и с институции, ангажирани с опазването на българската история – каза Манол Ружинов. – За мен е неприемливо такива паметници на културата да бъдат заключени и частично да се рушат. Този проблем трябва да се реши час по-скоро, защото мисля, че не се среща само тук, а и в други градове. Виждате какво се случи с тютюневите складове в Пловдив при положение, че това е градът, избран за Европейска столица на културата за 2019 г. Това е недопустимо.Снимка

Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07