Великите европейци - Вангелис

Той е известен с името Вангелис и идва от Гърция, макар по местоживеене да е гражданин на планетата. Или по-скоро – гражданин на музиката. Както сам твърди, музиката съществува отпреди света и светът е изтъкан от нея. „Аз – казва Вангелис – съм само инструмент, чрез който вечната музика достига дори до онези, които не могат да  я чуят иначе”. Колко платоновска идея, нали?

„Всяко нещо е инструмент, с който може да се прави музика” – обяснява Венгелис желанието си да извлича звуци например от режещ диск, втъкнат в парче дърво и ударен с ксилофоново чукче, в резонанса от който се заслушва с наслада. Поне така го описва Андрю Дънкан от „Телеграф”, човек с късмета да вземе едно от изключително редките интервюта с музиканта в неговото лондонско студио „Немо”. 

През целия му необичайно дълъг музикален живот, при цялата слава и успех, които е постигнал, при целия интерес към личността му, интервютата на Вангелис се броят на пръсти. „Нямам какво толкова да кажа, слушайте музиката ми, там е всичко” – призовава той, макар че всъщност е разговорлив и интересен събеседник. Две дребни уточнения. Интервюто на Дънкан е взето през 1982-ра и тогава той казва, че забележителната музикална кариера на Вангелис започва преди 35 години. Да, но от интервюто досега са минали още 34, а близо 70 лета творчество си е вече наистина забележително постижение. И, не, няма някакъв особен номер – освен ако не е намесен фаустовски елемент, за който няма как да знаем. Всъщност истината е, че според легендата, която самият Вангелис поддържа, музикалната му кариера започва, когато е на 4 - затова е разбираемо, че на 73 тя е доста по-дълга от брадата му на мъдрец, заслушан в звуците на Вселената.

Вангелис, Розета 

Така започва последният албум на Вангелис от есента на 2016-та, „Розета”, посветен на една от най-великите човешки мисии в Космоса – приземяването на апарат върху комета, чиято най-близка орбитална точка до Земята е на над 1 милиард километра. „Митологията, науката и космическите изследвания са области, които винаги са ме привличали и ме възхищават още от ранно детство. Тези теми винаги са били свързани с музиката, която създавам” – казва Вангелис. Т

ой е роден в гръцкия град Волос през 1943-та и твърди, че изобщо не помни време, в което да не произвежда звуци. Най-ранните му спомени са два. Първият - седи пред пианото и дрънка каквото му падне. Нещо повече, с риск да счупи инструмента, понякога пъха около струните и клавишите разни неща – хартийки, парчета дърво или друго, за да чуе как звучи по този начин. Другият му спомен е как използва ламповото радио за синтезатор – върти копчето на скалата така, че изтръгва всякакви хаотично-вселенски звуци. Разбира се, може да го прави, защото произхожда от богато и артистично семейство. Баща му е художник, а майка му е певица. Те не са професионалисти, а любители, но сигурно е прав Вангелис да твърди, че талантът му е от тях. С търпение и съпричастност те му осигуряват и развитието. Например на 6 Вангелис изнася първия си концерт пред публика от 2000 души в един театър. Няма представа от композиране и импровизира, но талантът му е наличен. На всичкото отгоре е способен да изкара всекиго от нерви. 

В това отношение голямо постижение е, че, въпреки усилията на учителите си по музика, Вангелис никога не научава нито да чете, нито да пише ноти. „Бях щастлив да не отида в музикално училище, защото там по-често затварят вратите към музиката, отколкото да ги отварят” – твърди той. Завършва живопис в училището по изящни изкуства в Атина, където има и часове по музика. Когато му дават ноти, той се преструва, че ги свири, а всъщност свири по слух. Истината е, че Вангелис нарочно не научава нотите - казва, че той не е диригент, музикант в оркестър или нещо подобно, та да има нужда от тях. Така и до днес композира фантастичната си музика - само чрез онова, което звучи в главата му.

Вангелис, Sex Power

Това е Sex Power, саундтрак за еротичен филм с участието на Джейн Бъркин и първи самостоятелен албум на Вангелис от 1970-та. Никой не му обръща особено внимание, макар тогава той вече да е завоювал име с прочутата група Афродита чайлд, Детето на Афродита. Това всъщност е третата банда на Вангелис. Първата, Форминкс, „лира”, е създадена в училище и става най-популярната рок-група в Гърция. 

Тя събира по десет хиляди души на стадионите, които, освен кавъри на „Бийтълс”, идват да чуят и първия хамонд-орган в Гърция, Вангелис го получава като подарък от родителите си още през 1960-та. Втората група вече е с Демис Русос, негов братовчед с фалцетен глас, плюс Лукас Сидерас на барабани и Анаргирос Колорис на китара. Наричат се Папатанасиу сет. Папатанасиу всъщност е фамилията на Евангелос Одисеас, както е истинското име на Вангелис. Групата решава да пробие на британския пазар и тръгва за Лондон, обаче в Париж ги хваща стачка в железниците, момчетата остават там, прекръстват се на Афродита чайлд и завладяват Европа първо с парчето Дъжд и сълзи:

Афродита чайлд, Дъжд и сълзи

После идва и великият хит It's Five O'Clock от едноименния втори албум.

Афродита чайлд, It's Five O'Clock

Според Вангелис тези албуми са компромис с разбирането му за музика, за да пробие в шоу-бизнеса и да постигне пълна независимост. Успява, плочите се продават в тираж над милион. През 71-ва обаче, след като Афродита чайлд практически се е разпаднала, излиза и третият им албум, 666, по Апокалипсиса на Йоан. Истинско откровение в прогресив-рока, той е изграден точно в маниера, по който Вангелис продължава да работи вече сам. А гръцката актриса Ирене Папас, която озвучава безкрайността като смесица от себеутвърждаване и оргазъм, е наистина фантастичен експеримент, който води до отказ, макар временен, да се издаде албума дори в страна като Великобритания и директното му цензуриране в Испания.  

Вангелис, 666, Безкрайност

Като заговорихме за оргазми, та се сетих, че Вангелис пази изключителна дискретност по отношение на личния си живот. За онези първи години в света на дивия рок, когато цялата европейска публика му е в краката, той казва – „да, имаше наоколо безкраен купон, много алкохол и момичета, връзките с които обаче никога не са били сериозни, имаше и много наркотици, но към тях изобщо не посегнах”. Знае се, че Вангелис е бил женен два пъти – за белгийската фотографка от полски произход Вероник Скавинска и гръцката певица Вана Веротис. 

Сега е женен или поне има много дълга връзка за трети път, но аз поне не успях да намеря информация за кого. Трудно е да се каже също къде точно живее той, защото живее на много места по света, макар изобщо да не обича пътуванията със самолет, а когато трябва да прескочи от Англия до Европа, отива с Ролс-Ройса до Дувър, чака Ламаншът да стане гладък като огледало и чак след това се качва на ферибота. Нормален човек с нормалните си мании, Вангелис е изключителен композитор, който твори в много музикални сфери – като се започне от рок, мине се през джаз и разни видове синтетична музика, та се стигне до класически балет или театър. „За мен е все едно с какъв инструмент работя”, казва той, но обяснява особената си страст към синтезаторите с факта, че те дават възможности за звукови експерименти, които не са по силите на който и да било симфоничен оркестър и хор например. Така или иначе, истинската световна слава на Вангелис идва през 1981 година, когато той получава Оскар за саундтрака на документалния филм „Огнените колесници”.

Вангелис, Огнените колесници 

40 албума, много великолепни музикални проекти в киното, реализирани с поредиците на Карл Сейгън и Жак Ив Кусто, с филмите на Ридли Скот, неописуеми концерти на Акропола в Атина или на новия амфитеатър в Дубай – това са неща, които музикантът Вангелис остави през годините след себе си. Само изброяването им би отнело сигурно повече от час. 

Човекът Евангелос Одисеас обаче ни остави още нещо – усещането, че пионерският дух на човечеството е все още жив. Когато веднъж го питат какво мисли по повод малката планета, която обикаля около Слънцето, наречена в негова чест 6354 Вангелис, той отговаря – надявам се един ден да я посетя. Като го слушам, мисля си – може пък един ден наистина да стъпи там и да композира нещо специално за небесните оркестри.

Вангелис, 1492, Завладяването на рая, 1.22