Евгени Клинчаров – Преоткриване

БНР Новини

Още преди да се роди, той е обречен с талант и с биография: да има високо образовани родители, но завършили неподходящи престижни университети на Запад в неподходящо време. Цял живот ще носи бремето на извисения дух в семейството и на здравото ритане по кокалчетата извън домашната среда. Първото му помага да стиска зъби и, въпреки спънките, а може би и заради тях, да гради тихия си личен стоицизъм. Образованието и талантът са като дамга: колкото и да ги криеш, един ден околните ще ги забележат. Постепенно на Евгени Кличаров му поверяват малки ангажименти: оформление на книги, административна работа. Към всичко се отнася изключително отговорно. По-късно неговата дъщеря Сузана Клинчарова отбелязва: За него нямаше малка и голяма задача. На всичко отделяше еднакво внимание. Той имаше свой висок професионален стандарт“. За колегите си е всеотдайният илюстратор. Читателската аудитория го познава и като автор на тритомника „Пантеон на българската култура“.
Кога Евгени Клинчаров успява да създаде и толкова много картини, великолепното мозаечно пано на Св. Климент Охридски? – След неговата кончина, Сузана Клинчарова открива творбите, както и неговите лични дневници, водени в зелени тетрадки. Когато чува непознати хора да казват: „Баща ви беше благородник“. „Днес вече няма такива хора!“ Това й дава сила да сподели с нас преживяното и създаденото от Евгени Клинчаров, да усетим деликатния, но решителен кураж, с които художникът е отстоявал своята истина за времето и хората. Така се появява изложбата „Преоткриване“, по повод 90 години от рождението на Евгени Клинчаров.
На 1 декември от 18 часа е премиерата на книгата за неговия живот и творчески път.

Ето само няколко фрагмента от тази книга:
Румяна Пашалийска: ...откритите post mortem „зелени тетрадки” са истинска находка... Няма да е пресилено ако кажем, че Евгени Клинчаров беше един от последните представители на една изчезваща „порода българи” – с възрожденско съзнание, със солидна европейска култура, с човешка и професионална почтеност, с благороден и свободен творчески дух.
Бисера Прахова: В същността си непоказаното творчество на един художник е дълбоко съкровено и интимно откровение. То е любовта и истината в чист вид, защото не търси взаимност, нито демонстрация, нито оценката на другите.

Евгени Клинчаров угасва на 20 май 2013г. В бележките му от последната вечер може да прочетем: „... Ако се запитаме, съумява ли човек през всички години на своя живот да опази душата си такава, с каквато е дошъл на света, трябва със съжаление да отговорим, че това се случва твърде рядко. Душата на много живелия и много препатилия човек прилича на цъфтяла някога градина, през която са преминали какви ли не беди и премеждия: и градушки са я чукали, и гръмотевици са разцепвали най-високите и дървета... Честит е оставал оня, който е могъл след всички отминали беди да се огледа и да види, че не всичко е пометено от стихиите на времето, че бавно оцеляло зърно пуска корен и цветецът му вика първата вечерна звезда, за да я залюлее в листенцата си и да я помилва..."

Изложбата може да се види до 4 декември 2016 г.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29