Беласица винаги е красива, но през есента е същинско чудо. Това е нещо като петият сезон в района: когато узрелите плодове радват окото с бодливите зелено-златисти топчета, от чиято полуразпуката обвивка с пукот изкачат лъскавите плодове. Всеки от тях е с неповторим нюанс и шарки. Като ги хванете в шепа, усещате едновременно цялото слънце на петричкия юг и топлината на беласишката земя. Ядливи кестени има и другаде, но тук са особено вкусни. Който е ходил на Фестивала на кестена, няма нужда от убеждаване. Планината простира снага в три държави: Гърция, Македония и България. Граничната зона и специфичният режим на достъп в миналото, в наши дни се оказват фактор на територията да бъдат съхранени уникални видове. В резултат на близо 5 години упорита работа от страна на Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), на 28 декември 2007 г. е обявен Природен парк „Беласица“. Сред символите на планината и парка са вековните кестенови гори, най-обширните на Балканския полуостров. Много сме ви разказвали за развитието на проекта „Опазване на глобално значимото биоразнообразие на планината Беласица чрез въвличане на местните общности в развитие на екотуризма“ (финансиран от Програмата на малки проекти на ГЕФ), както и за разработените интерпретативни маршрути.
В тези красиви есенни дни, най-добре вместо много думи да хванете раницата, да тръгнете със семейството и с приятелите към топлия юг и Беласица. Една от най-очарователните пътеки се нарича „Животът на кестена“. Ще ви зареди с енергия, емоции и познания. После може да отседнете в някоя от уютните къщи за гости, да споделите с вашите домакини впечатления от наученото. А те на свой ред да разкажат личен опит как са се учили на най-висшето умение: да живеят в хармония с природата и парка, да ги обичат, да ги пазят и да си помагат взаимно.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..