Този уикенд във Враца, Северозападна България, научихме как емпатията може да променя облика на обществото. Международният форум за социална промяна чрез емпатия в Източна Европа, търсещ възможните визии за бъдещето, се провежда за трета година. Empatheast („Източна емпатия“) е опит за противопоставяне на все по-нарастващата радикализация, усещането за страх в обществата и затварянето им в „балони на истината“, както в България, така и в света. Форумът цели да създаде пресечни точки между различни поколения, между града и селото, център и периферия, и така да ни накара да преосмислим тези връзки по нов начин. Местоположението на тазгодишната среща може би не е случайно. Северозападна България е най-бедният и най-обезлюдяващият се регион в Европа. Янина Танева, организатор на проявата, ни разказва:
Имиджът на региона, като най-беден и проблемен, както го виждат повечето хора, ни провокира да съберем практици, успели да намерят решения за какви ли не проблеми по света и у нас. Искахме да си поговорим с тях, за потенциала на този регион, и да се опитаме да създадем нов поглед върху Северозападна България. Там има невероятни млади хора, има природни и исторически ресурси, неща, които заслужават да бъдат разкрити. Другата причина е, че във Враца срещнахме подкрепа и нужда от младите за провеждането именно на такъв форум за социална промяна.
По време на Empatheast се случиха много и разнообразни неща. Едно от интересните събития беше „Катапулт“. Целта му бе идеите за социална промяна да бъдат представени пред местните и хора, занимаващи се със социално предприемачество. В рамките на форума бяха подкрепени три идеи, обвързани с региона около Враца. Кои са те?
Една от идеите е да се разработи маршрут в околностите на село Челопек. Става въпрос за пътеката, описана в произведението „Една българка“ на Иван Вазов, по която е вървяла баба Илийца. Така учениците ще могат да съпреживеят нейния път, да се запознаят с нейни наследници и по този начин да видят, че тя е била истински човек, а не просто литературен герой. Другите идеи са свързани с достъпа до културата в българските села. Макар селата да са пазители на традиционните български ценности, досегът на населението там до съвременна култура, било то кино или музика, е доста незадоволителен. Един от спечелилите проекти включва срещи на артисти с деца и възрастни от селата.
Къде е мястото на емпатията тук? Нейната липса се забелязва навсякъде в нашето ежедневие. Вижда се в отчуждението и в липсата на диалог между хората. Логичният отговор е изграждането на взаимоотношения и връзки на различните нива в нашия живот. С това емпатията помага.
Успяхме да въвлечем клуба на ученическите съвети във Враца. Това са нашите доброволци от всички училища в околността, които бяха гръбнака на събитието и заради които знам, че всичко това си е струвало. Те са деца между 14 и 17 години, които почерпиха знание и опит от международни практици и видяха каква може да бъде страната ни, общуването помежду ни и качеството на отношенията между хората. Вярвам ,че в това има смисъл.
Ето какво ни пожела Янина в края на нашия разговор:
Ние сме чудесно подготвени за вчерашния ден, но за да бъдем подготвени за утрешния ден, единственото, което ни остава, е да се откажем от страховете си, да чуваме другите. Защото страхът идва там, където няма информация и познание. Ясно е, че вече няма накъде да бягаме и светът не предлага повече алтернативи. Затова нека си направим една държава в която има качествени човешки взаимоотношения, да не се „надцакваме“, а с разбиране и без страх да вървим напред.
Снимки: Empatheast
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..