Средновековието е период от човешката история, който продължава да бъде окачествяван като „тъмни векове”. В тези тъмни векове обаче – освен че хората са живеели с всекидневните си проблеми, те са имали и потребност от духовни преживявания, от мисловни настройки за живота, за смъртта, за смисъла на битието. Особено се изострят тези нагласи в периода около 1000-та година, когато силно се разпространяват визиите за края на света, за края на времената, за настъпване на Второто пришествие, Апокалипсиса. Тъкмо на този проблем е посветена книгата на доц. Цветелин Степанов от СУ „Св. Климент Охридски” „В очакване на края: европейски измерения около 950-1200 г.”
В нея се разглеждат милиенаристките построения в писмените паметници на Византия, България, Русия, ислямския свят и др. Като особено трябва да се подчертае, че тези конструкции не говорят за свършека на времето, а за неговото качествено преустройство – Апокалипсисът слага началото на нова ера, когато богоизбраният народ ще получи Божието благоволение и ще му се въздаде според правдата и благочестието. Изобщо за средните векове в българската историография и културология се е писало малко, макар че в последно време книги по темата започнаха да се появяват – компетентни, експертни, интересни и четивни. Такава е и книгата на доц. Цветелин Степанов.
Събеседници: авторът на монографията, проф. Анисава Милтенова от БАН и проф. Георги Каприев от Софийския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..