Мраморният средновековен град Лютица

БНР Новини
Снимка: личен архив на Филип Петрунов

Той се намира на връх Градището, на десетина километра югозападно от Ивайловград. Наричан е още Цитаделата на Калоян. Мястото е впечатляващо като гледка, а от научна гледна точка е истинско предизвикателство за археолозите. През лятото на 2016 г. там работи експедиция, под ръководството на Филип Петрунов, уредник в отдел „Археология” на Националния исторически музей. Работата обхваща три етапа от средновековния град: крепостната стена, терените около средновековните храмове и крепостното водохранилище.

По изгрев, с тракийски носии, на върха на крепостта Лютица: Габриела Райкова, Ния Петрунова и Виолина Кирякова (първи ред – отляво надясно); Митко Тодоринов и Филип Петрунов (втори ред – отляво надясно).

Основният строителен материал е мрамор, затова Лютица е известна и като Мраморната крепост. За нея споменават византийски автори. Името й е включено в епископски списъци от времето на император Лъв VI (886 - 912), както и в по-късни исторически извори. В тях се преплитат разкази за обсади и движения на войски. А в един от тези прелюбопитни материали рицарят Жофроа дьо Вилардуен, свидетел на паметни събития по долината на река Арда, разказва за българския владетел Калоян, който през 1207 година настанява войските си в „една подвластна нему крепост”. Предполага се, че е Лютица, което превръща обекта в изключително ценен паметник за българската и за световната история. Археолозите се надяват проучванията да хвърлят нова светлина върху управлението на цар Калоян, върху живота в крепостта и взаимоотношенията между Второто българско царство, Латинската и Никейската империи, както и върху граничната комуникация с Атинското дукство през XIII век. Към Мраморния средновековен град-крепост Лютица ни води археологът Филип Петрунов.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07