Вероятно думата, която най-точно обхваща необхватната творческа фигура на Юлия Огнянова, е Свобода. И тази дума сякаш е най-подходящата за Деня на будителите. Затова на 1 ноември ви предлагаме извънредно излъчване в празничната програма на програма „Христо Ботев“ - „Дядо Славейкови бивалици-небивалици“ – радиовариант по едноименната театрална клоунада на Юлия Огнянова.
Юлия Огнянова си тръгна преди месец от този свят, надживявайки тримата режисьори от прословутата „бургаска четворка“ – Методи Андонов, Вили Цанков и Леон Даниел. В личен разговор ми е казвала, че ще живее 84 години. Живя 93. Към смъртта се отнасяше както и към живота – свободно и с уважение. За театъра можеше да говори часове, дни, месеци и години и винаги да изрича същественото. Казваше, че спектакълът трябва да гръмне като шампанско, но до този гърмеж пътят беше дълъг, експериментален и често съпроводен с актьорски сълзи. Тя не фиксираше, тя раждаше в момента. Беше неумолим боец за висок естетически вкус. Никога не е кокетничела с конюнктурите, сменили се не един път в периода на дългото й човешко съществуване от гледна точка на човешките мерни единици, но кратко – от гледна точка на загубата на творец от нейния ранг, с който една нация може само да се гордее. Завършва театрознание в ГИТИЗ, Москва. Дебютира на бургаска сцена с пиесата на Иван Пейчев „Всяка есенна вечер“ през 1959 г.
През 1984 година Юлия Огнянова създава драматизация за театрална клоунада по Петко Р. Славейков – компилация по диалози на П.Р.Славейков. За първи път тя претворява сатиричната му публицистика на сцената на Сатиричния театър по времето, когато директор е бил Младен Киселов. Въпреки неговото разрешение, се намесва цензурната комисия, която спира спектакъла. Недялко Йорданов, тогава директор на Бургаския драматичен театър, натоварва декорите, за да ги закара в Бургас, където спектакълът все пак вижда бял свят.
В деня на будителите Радиотеатърът с удоволствие ви предлага да чуете „Дядо Славейкови бивалици-небивалици“ – в памет на Юлия Огнянова и в памет на всички будителски гласове, които винаги ще пробиват тъмнината със светлината си.
Участват артистите: Вели Чаушев, Сава Пиперов, Иван Балсамаджиев, Живка Ганчева, Латинка Петрова и Веселин Цанев.
Режисьор – Илия Атанасов.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..