Човешките ръце имат силата да съживяват – стига да докосват с любов и да се водят от фантазията. И тогава се раждат неподозирани неща, които въодушевяват с красотата си. А щом съзираме Божията искра в творенията, си е струвало... усилията и жертвите.
„Имало едно време едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите...” Така започва приказката за Пинокио, сякаш да ни каже, че и най-невзрачният материал може да се превърне в нещо прекрасно. Стига като татко Джепето някой да му вдъхне живот.
Колко ли пъти дърворезбарят Влад Владов е вдъхвал с майсторството си живот на парче дърво, захвърлено в гората, нейде край пътя или пък в запустял двор? През своите 79 години той е видял от ръцете му да отлита жар птица, на изпълнения му с възхита поглед да се усмихва чудно българско момиче и някак си да усети благослов от домакиня, успяла да приготви вълшебно ястие със заредена с топлота дървена лъжица. Но нали така се случва винаги, когато разгадаеш какво Създателят е вложил в душата ти и с признание му се отдадеш.
Нищо обаче не предвещавало, че някой ден ръцете му ще рисуват картини от дърво. С изключение на самолетите, които дялкал в детството си. Може би заради тях момчето, родено в ловешкото село Бели Осъм, отишло във военното училище в Долна Митрополия да се учи за авиоинженер. И след като изкарал разпределението си в Добрич, младият специалист намерил истинското си място в Крумово, където останал до последния си работен ден. Вертолетният полк му давал сигурността да осигурява семейството си, ала най-вълнуващият миг настъпвал с вечерта, когато слизал в пловдивското си мазе, превърнато в ателие, за да спре времето.
Непосредствено след като започнах работа, разбрах, че ми се отдава дърворезбата – спомня си първите стъпки в изкуството Влад Владов. – В Добрич се занимавах по малко, но когато дойдох в Пловдив, започнах много повече да работя с дървото. Всички мои неща са плод на любопитството ми – където каквото съм виждал, което може да бъде изработено от дърво, съм го вземал. Използвал съм и снимки, преувеличавал съм ги, за да мога да изработя картините. Работата с дървото ме научи на много неща, но най-важното като че ли е спокойствието. Когато слизах в мазето, не усещах как минава времето и често жена ми е идвала да ме вика за вечеря. Въобще дървото ме залисваше много.
А можеше ли и да говори? И кой пръв виждаше образите – човешкото въображение или късчето дърво?
Аз първо се спирам на картината, която ще направя, и тогава подбирам дървото, за да я изработя – казва майсторът дърворезбар. – Обикновено ми отнема между два и три месеца, а за по-малките неща – около 20 дни. Но повечето работи са трудоемки. Липата е най-подходяща за дърворезба – лека е, хубаво се работи с нея, лесно се зачиства и се матира добре. По едно време живях за малко в Карлово, в горското стопанство имаше съборени липи. Оттам си ги набавих и запазих за по-дълго време.
Днес мазето на майстора е запълнено със зимнина, но някъде там в ъгъла, в очакване, все още стоят инструментите, с които е издялал не една творба. Влад Владов признава, че възможностите му са вече малки. Затова пък изпита нова радост – за първи път видя в чуждите очи възхита към своите дърворезби. Макар години наред скромно и тихо да се е трудил над своите вълшебни образи – животни, птици, момичета и какво ли още не, едва наскоро той показа работите си. На изложбата в пловдивската галерия „Алеко” се събраха много почитатели, които го отрупаха с букети и добри думи, а приятелите му го насърчиха с пожеланието „Твори в същия дух!” И кой знае, нали любовта вдъхва сили и сторва чудеса!
Снимки: личен архив
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..