Едно великолепно издание – „Хилядолетие на българската икона”, е представено с изложбата „Златна книга. Икони от България. IХ – ХIХ век” в Националния дворец на културата. Текстовете в него са на доц. д-р Ралица Русева, завеждаща Музея за християнско изкуство при Криптата на Храм-паметника „Св. Александър Невски”. Тя и Методий Петриков, шеф на издателство „Методиеви книги”, са селекционирали поместените в книгата творби. В представителния том има фотоси на 106 икони, като 90 от тях са от фонда на Криптата. Ето какво каза Ралица Русева на премиерата на книгата:
По отношение на изкуството през последните десетилетия бяха обявени множество неизвестни досега паметници на византийското и поствизантийското изкуство. Излязоха наяве много имена на зографи, ктитори и прочие. Чисто научният теоретичен подход се смени, промени посоката си към интердисциплинарност. Цялостната картина на православното изкуство в историографията днес е различна от тази от преди 20 години. Що се отнася до иконите в българските колекции, през последните 15-20 години бяха реставрирани множество от тях, непознати дотогава. Някои бяха публикувани основно в няколко каталога от изложби в чужбина или в отделни статии. Други – не. Основната част от иконите бяха реставрирани в лабораториите на Националната художествена галерия, Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН. Част от известните икони, които имаха по няколко живописни слоеве, бяха разслоени и сега могат да се видят в оригиналния им вид. Имаше икони, които бяха реставрирани в продължение на 10, 15 и повече години.
Методий Петриков е сред първите частни книгоиздатели след промените в България. Освен това е и кинопродуцент. С книгоиздаване се занимава от 1990 година. През 80-те години прави любителски късометражни филми със свои приятели, а от 1992-а професионално навлиза в киното. Защо е причастен към тази изложба? Повече подробности в интервюто му за Радио България:
Още през 1990 година, тогава начинаещ издател, си купих едно разкошно издание на Остромировото евангелие, което струваше 200 лева – за времето изключително висока сума. И тогава си казах: някой ден трябва да направя нещо подобно. Отне ми 25 години, но мисля, че резултатът, който ние сега предлагаме със „Хилядолетие на българската икона” в голяма степен надхвърля чисто полиграфически изданието на Остромировото евангелие – фототипното му издание от 1988 година. (Евангелието е руски паметник на културата от средата на ХІ-ти век със световно значение). Сега използваме много нови технологии, например уникални двукомпонентни бои. Също така цветоотделянето е по съвсем нов начин. Разбира се, тези технологии позволяват това. Заснехме оригиналите с изключително висококачествен апарат, който позволява съвсем друга резолюция на иконите в сравнение с предишни издания не само в България, а и въобще в чужбина.
Освен това, искам да кажа, че българските икони за съжаление не са толкова популярни. Виждам това, понеже в последните 15 и повече години пътувам доста: в Америка, Германия основно. Няма качествени издания с български икони. Мога да отлича само, и то не с български икони една високообразована българска византоложка, която е професор в Станфордския университет – Бисера Пенчева. Тя издава качествени неща, но те са по-скоро за византийското изкуство, не толкова за българските икони, макар че тя има превъзходна студия и за известната Погановска икона. За мен е важно да издам нещо с подобно качество. И най после тези икони, някои от тях, знаете, са по на 8-9 века, да получат едно достойно признание в Европа и в целия свят.
Изложбата може да се види до 26 октомври.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..