В Национална художествена галерия „Квадрат 500” бе открита първата изложбена зала за незрящи. Експозицията в нея е озаглавена „Докосни галерията”, като целият проект е осъществен благодарение на фондация „Графия”. Изложени са живописни творби, адаптирани на тактилни карти. Така хората с нарушено зрение ще могат да се докоснат до изкуството. По време на представянето деца от Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл” погледнаха през върха на пръстите си трансформираните творби. Слава Иванова, директор на Национална художествена галерия, разказа че в изложбата са включени „Автопортрет” на Захари Зограф, „Ръченица” на Иван Мърквичка, „Жътва в Чепинско” на Иван Ангелов, „Река Ерма край Трън” на Никола Петров, а също така и четири от най-ценните скулптури за галерията: „Майка с дете” на Кирил Шиваров, „Дух и материя” на Андрей Николов и „Майка” на Иван Лазаров. Ето какво още допълни тя:
Чрез тактилните карти вие можете да се опитате опипом да разпознаете творбите. Освен това ние сме включили към този наш проект аудио файлове. На малки плейъри са качени озвучени текстове с описания на български и английски език, чрез които да ви представим авторите, произведенията и епохата през която са създадени те.
Но от къде идва идеята за тази изложба и трудно ли е да се пресъздадат художествени творби така, че един незрящ човек да ги почувства и види. Отговор ни дава Алберто Стайков, основател на фондация „Графия”.
Въпреки че имаме Съюз на слепите в България, никой досега не се е сетил, че и незрящите хора имат нужда от изкуство. Така както тялото изпитва желание да се храни, така духа и интелекта трябва да се подхранят чрез изкуството. По този начин можем да обогатим нашите преживявания и духовност. За мен като фотограф не беше трудно да пресъздам творбите. Посредством Photoshop – моята цифрова тъмна стая, опознах процеса, който използвам. Произведенията се снимат, след което се адаптират и се принтират на специална хартия, която от своя страна търпи термична обработка. В края всяка една творба минава през консултант, който да я одобри, защото аз като зрящ имам едни усещания, а слепият човек съвсем други.
Алберто Стайков допълни, че има проблем при направата на тактилните карти. Би било добре да се приеме единен стандарт за създаването им по подобие на Брайловото писмо. По този начин незрящите хора, които се обучават било то в София, Пловдив или Варна, няма да срещат трудности при разчитането на картите. Ето какви са другите бъдещи идеи на Алберто.
Искам да направя кино за незрящи. По подобие на киното за глухонеми, където се добавят разясняващи надписи, така за хората без зрение ще добавим текст, описващ сцените, докато актьорите не говорят. По този начин те ще могат да „видят“ това което е на екрана. Другото е един все още малък проект. Имам желание за паметниците, които човек може да докосне, като например седящите баща и син Славейкови, да се направят аудиограми. Така незрящите ще могат да получат информация, за това което е пред тях. Разбира се, не всички паметници ще могат да се докоснат по този начин, тъй като доста от тях са големи и високи, но поне за онези, при които има такава възможност.
В крайна сметка, от най-голямо значение е дали незрящите хора оценяват и възприемат тези проекти. Важно е те да са съобразени по такъв начин, че всеки един сляп човек, който докосне изкуството, да успее наистина да го види. Ето какво сподели с нас едно от децата дошли да усетят художествените творби.
Всичко е направено много добре. Понеже се прави за първи път, аз не очаквах такъв ефект. Наистина са се справили. Разбира се, няма да е лошо всичко това да продължи и в бъдеще за да видим повече картини. Да разгледаме по-известни творби и така и ние да сформираме и изразим мнение за тях. Хората, които са се заели с това нещо, са направили всичко перфектно и ние трябва да ги подкрепяме занапред. Сега имаме възможността да се докоснем до неща, до които преди не можехме.
Снимки: Божидар ЯневАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..