Държавна агенция „Архиви“ отбеляза своя 65 годишен юбилей. Това бе повод да се организират няколко събития, целящи да покажат на широката публика, какви съкровища се съхраняват в националните архиви. Съществува представата, че архивите са място на сумрак и прах, обитавано от малцина архивисти и историци. От агенцията показват един модерен архив, в който се съхраняват не само хартиени документи, а и произведения на изкуството, артефакти и се извършват модерни процеси като дигитализация и електронно архивиране.
По случай своя празник агенцията обяви ден на отворените врати за всички архиви в страната. Посетителите имаха възможност да видят уникални и особено ценни документи в читалните на Централния държавен архив и Държавен архив София. За по-запалените към процеса на архивиране бе осигурен достъп до лабораторията по реставрация и консервация на документи. Това е само една малка част от дейностите, които се извършват в архивната система и са присъщи на всеки модерен архив. Всеки, който се разходи до ул. „Московска” 5, ще има възможността да разгледа и изложбата „Изкуство в архивите“, която представя художествени произведения, пазени в Централния държавен архив.
Колко голям всъщност е българският държавен архив и лесно ли се поддържат ценните артефакти, които се съхраняват в него. Подробности за това научаваме от председателя на ДАА, доц. Михаил Груев.
Тъй като стандартите предполагат специални условия, като температура и определени нива на влажност за качествено съхранение, малко от архивите покриват тези критерии. Системата на агенцията включва два централни архиви – този в София и Централният военен архив във Велико Търново, а също така и 28 регионални архива в цялата страна. Всеки един от тях притежава по няколко сгради предвидени за архивохранилища. Но тези сгради са с променено предназначение, пригаждани са за хранилища и поради тази причина не отговарят на нужните стандарти. Поддържането на един хубав, подреден и добре гледан архив е скъпо начинание. Развитите държави инвестират много в това отношение, защото това е паметта за миналото на всяка една нация.
Когато националните богатства са застрашени, е редно да се запитаме, какво прави държавата, за да съумее да запази такива значителни артефакти и документи?
През последните години ние извършваме мащабна дигитализация, която започва от опис на архивните документи и преминава към тяхното дигитално запаметяване. На сайта на агенцията е разположена информационна система на държавните архиви, която позволява да се търси по фонд и ключови думи. По този начин хора с малки познания в архивистиката могат да търсят информация за събития и дори за свои близки от миналото. Стараем се да разширяваме този достъп, но това е процес, който ще отнеме години. В страни с добре развит архив дигитализацията достига 8%, но за съжаление ние не можем да се похвалим с такъв успех.
Колкото и несъвършен да изглежда българският държавен архив, той представлява неизчерпаемо богатство. Това е място, където хората могат да открият всичко, което ги интересува. Поради тази причина от агенция „Архиви“ удостоиха с награда „Читател на годината” Румен Иванов, жител на град Перник. През 2015 г. той е прекарал общо 120 дни в архивите, за да извади пълната информация за всички кметове в Пернишка област до 9 септември 1944 г.
От ДАА очертаха и бъдещите проекти, с които са се заели. Една от основните посоки е да се отдаде признание на всички хора, които през годините са подпомагали работата на агенцията, а също и на онези дарили ценности, смятани за загубени. В края на годината ДАА обеща да публикува списък с имената на всички загинали във войните, в които е участвала модерната българска държава. Ето какво ни пожела доц. Михаил Груев в края на нашия разговор.
Призивът ми е хората да се обръщат по често към архивите. Това е място, където се съхраняват много ценни картини, фотографии и документи. Това са различни частици от нашето минало, които могат само и единствено да ни обогатят.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..