Сред филмите, получили най-много награди на неотдавнашния фестивал на българския игрален филм „Златна роза” беше лентата „Слава” на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Тя спечели Специалната награда на Варна, приза за най-добър сценарий, за операторско майсторство на Крум Родригес. Както и отличието на Съюза на българските филмови дейци, наградата на акредитираните журналисти. Лентата е част от трилогия, вдъхновена от действителни случаи. Първият филм „Урок”, в който учителка обира банка, се превърна в най-награждаваната по света българска кинотворба. В „Слава” кантонерът Цанко Петров пък открива милиони на релсите и ги предава в полицията. Награден е с нов часовник, за жалост – менте. Междувременно в Министерството на транспорта му загубват стария часовник модел „Слава”, който е семейна реликва. И както посочват създателите на филма, кантонерът се впуска в отчаяна битка да си върне старата „Слава” и достойнството. В първия филм от трилогията има откъси, които изглеждат почти документално. Как е при филма „Слава”? Ето какво споделя за Радио България Петър Вълчанов:
Ще добавим, че режисьорите са се срещали само с един от героите на трилогията. И това впоследствие им попречило доста в изграждането на драматургичната основа. Затова се спряхме просто върху вестникарски заглавия, които са ни вдъхновили от тези истории, оттам насетне надграждаме наши истории – отбелязва режисьорът.
Октомври и ноември са пълни с фестивални покани за „Слава” – от Ванкувър, Бусан, Чикаго и други места. Филмът вече е продаден за разпространение в САЩ, Холандия, Белгия, Люксембург, Турция, Литва, Аржентина, Италия, Испания... Щастливи сме, че той ще има дълъг живот, което е важно. Един филм наистина в крайна сметка се прави за публиката, но тя е както на фестивали, така и в обикновената киномрежа. Не бива да се правят разграничения, както се опитват в България – посочва режисьорът.
Ще припомним, че световната премиера на „Слава” бе на престижния фестивал в Локарно, Швейцария. Там Голямата награда „Златен леопард” бе спечелена от филма „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова.
Една такава награда не е само за хората, които са направили филма, тя е ценност за българската кинокултура и това трябва да бъде по някакъв начин осъзнато от хората, независимо от това дали зрителите харесват филма или не. Защото сега интересът към българските филми ще се увеличи… Какво означава това? Това означава, че примерно догодина има шанс да бъде поканен отново български филм на престижен филмов форум. А на едно такова място се събира не само професионалната общност на режисьори, критици и други кинодейци, но има и многобройна публика, за която тези филми са правени.
Филмите „Безбог” и „Слава” са били прожектирани в зала с по три хиляди души на всяка от прожекциите. А тези фестивали са място, където могат да се покажат стойностни филми, творби, които се опитват да изведат по-интересни и сложни теми, които да обогатят зрителя. Освен това, на такива кинофоруми има срещи с агенти от различни страни, които се ангажират да представят и продават филми. Така филмите получават шанса да идат на различни места по света, да бъдат продадени и съответно прожектирани. „Урок” например бе продаден за Южна Америка, което е шанс наистина да бъде видян на повече места там.
История по действителен случай вдъхнови режисьорския тандем на Кристина Грозева и Петър Вълчанов да създаде филма „Урок”. Дебютната им пълнометражна игрална лента покори със своите послания публиката на редица фестивали. Премиерата на „Урок” бе в..
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се..