На 3 октомври започна академичната учебна година 2016 - 2017, което безспорно е събитие в интелектуалния живот на българското общество. Събитие, разбира се, е било изобщо навлизането на образованието по европейски образец сред българите, случило нейде през 20-30 години на 19 в., изместило постепенно дотогавашното килийно обучение. Методата, както се е казвало тогава, се нарича „взаимоучителна“, но сравнително малко са тези, дето знаят, че тя е повече американско изобретение и че именно американци са едни от първите, сторили така, че да стане тя популярна в България. Изобщо Америка – макар и твърде далечна за тогавашните български земи и по разстояние, и по социално-психични нагласи, все пак е намерила сили и човешки ресурси, за да разпространява влиянието си сред християнското население на Османската империя.
Именно това влияние изследват в книгата си „Докосвания до Америка“ двамата професори – водещи историци от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пламен Митев и Иван Илчев. Първият се спира на протестантската пропаганда на американски мисионери сред българите, която – макар и не твърде успешна, все пак води до съществен момент, изключително ценен – превода на Библията на български език. Вторият обръща внимание на знаменития Робърт колеж за момчета и момичета, както и на самоковските мисионерски училища, карайки ни да разберем, че от тях са излезли мнозина българи, превърнали се впоследствие във водещи политически фигури, интелектуалци и общественици.
Въобще книгата „Докосвания до Америка“ открехва пред взора ни един епизод от може би най-бурния и най-плодотворния период от българската история, за който знаем малко и почти не сме чували. А всъщност може да кажем, че Роберт колеж е донякъде предтечата на българските висши училища, че много негови възпитаници по-късно са били водещи преподаватели в тях. Тъкмо на разкриването на тези непознати страници от историята е посветено предаването. Негови гости ще бъдат двамата автори на книгата „Докосвания до Америка“ – проф. д.и.н. Пламен Митев и проф. д.и.н. Иван Илчев.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..