Деветото издание на Детския фолклорен фестивал „Орфей пее с морето” привлече талантливи българчета от 37 селища на страната, за да покажат уменията си в народната музика и танц. По традиция предимство имат съставите и солистите от малки населени места. Първоначалната идея на главния организатор г-н Пламен Георгиев е да превърне в празник детските участия по време на форума, насърчавайки ги с различни концертни изяви. За разлика от нароилите се многобройни фестивали, в които изпълнителите заплащат определена такса, „Орфей пее с морето” се осъществява с благородна цел. Г-н Георгиев изцяло финансира събитието, предоставя хотелската си база в гр. Приморско и обезпечава пребиваването на децата по време на фестивалните дни.
Съорганизатори са музикалните училища за фолклорни изкуства в Котел и Широка лъка, а участията на представителните им ученически състави са мотив за малките самодейци да продължат образованието си в специализираните гимназии. Тази година отново се откроиха редовните участници във фестивала. Сред тях са Фолклорен ансамбъл „Орфей” – гр. Чепеларе, детските фолклорни групи „Медени звънчета” – гр. Самоков и „Белчинче” – с. Белчин, Самоковско, Фолклорен ансамбъл от с. Драгиново, Велинградско, Фолклорна формация „Торлашки напеви” – гр. Монтана, Детско-юношески фолкорен ансамбъл – с. Неделино, децата от гр. Рудозем, с. Гавраилово и др. А танцовите трупи от с. Трилистник, с. Крислово, с. Катуница, гр. Шумен и гр. Казанлък предизвикаха фурор с темпераментните си хора. Фестивалът няма конкурсен характер. Малко преди началото на учебната година, децата просто се наслаждават на прекрасните условия, осигурени от организаторите, на радостните изживявания от игрите на плажа през деня и вечерните концерти на сцената.
Ето какво сподели артистичният директор на фестивала „Орфей пее с морето” – Илиана Найденова:
За девети път през септември песните и музиката на Орфей се сляха с шума на морето в Младежкия център „Хелиос” – Приморско. За девети път това прекрасно място посрещна младите творци и техните ръководители. Целият сезон преди това беше изключително добър. През август се проведе Международният фолклорен фестивал „Българска роза”. За първа година се проведе и поп-рок фестивал „Ноти по пясъка”, а за младежкия фестивал „Орфей пее с морето” имаше продължение - до 14 септември се изявяваха групи от самодейци на различна възраст. Във времето на утвърдена глобализация, именно фолклорът има призванието да отрази идентичността на един народ. Затова трябва да го съхраняваме чрез такива фестивали, където имат възможност да се изявяват колективи от училища, читалища и да насърчаваме приемствеността. За такава приемственост можем да говорим за колективите от Чепеларе, Рудозем, с. Дрангово. Те се явяват с целия си блясък – малки и възрастни гайдари. Силно впечатление правят винаги гайдарите от ФА „Орфей” – гр.Чепеларе с ръководител Илия Учиков, гайдарският състав „Дельо хайдутин” от Рудозем – ръководител Тодор Кайков. Тази година за щастие имаше и нови открития. Лично за мен бе изненада един добър гайдар от с. Костиево. Организаторите са си поставили благородната задача да дадат възможност на деца и младежи да се срещат, да обменят творчески опит, което е важно за съхранение на фолклора. Фестивалът е част от културния календар на Министерството на културата. Силно се надявам следващото десето издание да продължи повече дни и да посрещне повече изпълнители. Ще цитирам г-н Пламен Георгиев, който казва: „Трябва да има изключително много духовен живот, за да съхраняваме българските традиции, нашите деца да растат с гордост, да знаят какво имаме като история, като музикален фолклор. Това е важно за всички ни.
Снимки: личен архив
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..