Изборът на коя страна да застанеш и последствията от това решение сблъсква противник на комунистическия режим с високопоставен офицер от службите в битка, която привидно е приключила, но всъщност се води и до днес. Новият роман на Илия Троянов „Власт и съпротива” ни отвежда в минало, което не си е отивало и което изплува – в йерархията на човешките взаимоотношения, в един така и неовъзмезден „морал”, в една изконна битка на добро и зло.
Репресираните не се възприемат като жертви, а като хора, които са водили борба и очевидно не са спечелили напълно битката.Но те са защитили етиката, морала, убежденията на една свободна България – разказва Илия Троянов за срещите си. – Мъчителите им пък не се чувстват палачи и нещо повече – те са разработили цяла програма да обясняват защо това, което са правили, е било необходимо. Изключително важно обаче е да знаем, че хората в съпротивата не са били безпомощни, защото ние винаги смятаме, че при диктатурата те нямат шанс и биват смазвани. И именно фактът, че са показвали такава смелост и са били готови да умрат за убежденията си, тази вътрешна сила на идеализма е била истинската заплаха за системата.
Илия Троянов противопоставя в романа си дисидента Константин, който след опит да взриви паметника на Сталин, седмици наред е изтезаван в килиите на ДС, и някогашния му съученик Методи – издигнал се до офицер на репресивния апарат.
Някои от хората, лежали години, даже десетилетия наред в затворите и в лагерите, взаимно създадоха образа на Константин. Другият герой Методи – офицер от ДС, после член на ЦК на компартията и след 1989 г., както много други, бизнесмен, също е повлиян от личности, с които съм разговарял, и от техните мемоари. Един от тъжните факти е, че в съвременна България има множество мемоари от високопоставени офицери на ДС и политически фигури на БКП, издадени в големи и луксозни издателства, но почти няма подобни творби от хора, лежали по затворите – казва писателят.
Според Илия Троянов, има голяма опасност някой ден да прочетем в учебниците как диктаторът Тодор Живков се е оказал справедлив държавник – заради отказа на политическия ни елит да ревизира комунистическото минало и да го разкаже на младите. Затова романът му, освен литературна, придобива и историческа тежест. Литературата ми дава възможност да смесвам документални факти с фантастика, да вкарвам философия и драматика,да опиша един 50-годишен период на комунизъм и посткомунизъм и по този начин да покажа как годините преди 1989 г. са свързани с периода след това, изтъква авторът.
Там, където в Източна Европа е имало най-критичното разкриване и дискутиране на миналото, са налице най-малко олигархични структури, мафия и стари мрежи, съхранили се от времето на комунизма – добавя Илия Троянов. – Наистина обществата, които са разгледали миналото, са по-свободни и имат по-голяма справедливост. Можете ли да си представите например каква сила биха имали днес фашистите и нацистите в Германия, ако го нямаше 60-годишния всеобхватен преглед на престъпността на системата. Знаете какво е казал Уилям Фокнър – „Който не познава историята, е осъден да я повтаря.” А това важи и за България.
Премиерата на „Власт и съпротива” ще се състои на 27 септември от 19,00 часа във „Виваком артхол” на ул. „Ген. Гурко”, 4 в столицата.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..