Фестивалът „Балканска черга” събира на едно място колорита и обичаите на Балканите

БНР Новини

За шеста поредна година в селото на големия български художник Владимир Димитров-Майстора – Шишковци, от 22 до 24 септември ще се проведе традиционният международен форум  „Балканска черга”. Символ на фестивала са чергите, защото, докато трае празникът, могат да се видят колоритът и обичаите на всички народи, населяващи Балканите. На изложението може да се види, че между тези традиционни произведения на изкуството от региона няма голяма разлика. Това показва, че българи, сърби, гърци и македонци споделят един общ дух. През годините този символ на Балканите е сякаш разделян и разпокъсван, но все пак на края съшит. За значението на фестивала ни разказва неговия организатор Борислав Крумов:

Всички искаме да сме заедно. Това може да се види и във фолклора, който звучи в дните на фестивала. Голяма разлика в звученето няма, а само думите са на различен език. Този форум показва, че е хубаво Балканите да бъдат заедно и по този начин да бъдат по-силни. Всеки, който дойде на празника, може да се убеди, че балканските народи имат общи традиции.

СнимкаПо време на феста има разнообразни конкурси, като един от тях е за кулинарни изделия. Ще има уникални баници, печива от миналото и, разбира се, скара. А на 23-ти посетителите ще могат да опитат  традиционния кюстендилски зелник.

Имаме и конкурс по народна борба. Провежда се на голяма поляна и в него може да се включи всеки, който желае. Участниците имат възможността да се преборят за яре. Поради големия интерес тази година състезателите ще бъдат разделени на аматьори и професионалисти. Нов момент по време на фестивала е състезанието по рязане на дърва. Знаете, в района има много гори и фирми за дървообработка. Има значителен брой хора, които се трудят в тази сфера, и смятаме, че една такава надпревара би била доста атрактивна.

СнимкаПо време на „Балканската черга” ще присъстват над 2000 участници от 150 групи от България, Сърбия и Македония. Вечерите ще бъдат изпълнени с фолклор и хората ще се вият чак до полунощ. Посетителите ще могат да опитат как се правят грънци или да изплетат кошница. Ако това не е достатъчно, всеки желаещ може да се отбие до къщата-музей на  Владимир Димитров-Майстора, за да види къде е живял и творил художникът. Разбира се, най-колоритен и очакван е конкурсът за най-добра домашна ракия. Кой ще вземе участие и на кого ракията е най-ароматна и пивка?

Традиционно участие вземат гостите от Сърбия и Македония. Знаете, че Босилеград е българска територия, която е останала зад граница, но определено там традициите са запазени и се правят много вкусни неща. Интересното е, че в последните няколко години участник от Македония печели конкурса с ракия, направена от дюли, в която има и мед. Вкусът и́ е уникален и няма кой да я надмине. И тази година сме го помолили да бъде в журито, за да дадем шанс и на другите производители.

Международният фестивал „Балканска черга” е призив да забравим раздорите в миналото, да бъдем заедно и да се радваме на общото си съжителство.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50