На 14 септември е Въздвижение на Светия Кръст Господен. „Въздвижение“ идва от ритуала, който е бил извършен на 14 септември 335 г. Тогава е осветен храмът, построен над пещерата на гроба Господен. По традиция на този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, т.е. „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
В Християнския календар се почита като един от Дванадесетте велики християнски празника. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
В народните традиции празникът се нарича още Кръстовден, заради вярването, че денят и нощта се „кръстосват“, изравняват. На много места у нас и досега се приема, че тогава официално започва и гроздоберът. Затова може да срещнете и названието на празника Гроздоберник. На 14 септември се спазва строг пост, но около тази дата се провеждат много родови срещи и събори. В малките селища все още може да наблюдавате интересен запазен обичай: жените заравят стъблата на миналогодишните си китки в градината, като ги „кръстосват”. Според поверието, така предпазват от „пресичане“ стъблата на растенията и посевите в бъдещата реколта, понеже след Кръстовден може да се очакват слани и студове... Когато се събират за събор, жените приготвят зелник, печена или варена тиква, но в никакъв случай червени храни, от уважение към страданията, свързани с кръста Господен . Омесва се Кръстова пита, украсена или оформена като кръст, за почит и благослов. Кръстовден е отбелязвал нов етап в живота на общността и младите го очаквали с голямо нетърпение: официално започвали седенките и първите сватби. На Кръстовден празнуват и българските огнеборци. Първият пожарникарски събор у нас се е състоял на 14 септември през 1905 г, така е поставено началото на организираното противопожарно дело.
За празника поклонниците се насочват най-вече към Кръстова гора. Който не разполага с повече свободно време, може да посети всеки православен храм или манастир. Ако посоките ви отведат извън България, ето варианти за избор: Санта Круз в Калифорния, впрочем, Калифорнийският университет също носи името „Санта Круз“. На испанския остров Тенерифе има град Санта Крус, в Боливия – Санта Крус де ла Сиера, в Куба – Санта Крус дел Норте. Един от най-красивите и свързан с историята на Португалия манастир „Санта Круз“ се намира в Коимбра. А в Русия, истории за чудеса, свързани с животворния Кръст Господен, стават повод хиляди поклонници и туристи да посещават малкото руско селце Годеново, в Ярославска област.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..