Янка Рупкина: Странджанската песен за мен е живот, спасение, България

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

Гласът на Янка Рупкина е сред разпознаваемите знаци на фолклорната певческа слава на България. Вече 55 години нейните концертни изяви по света и у нас се превръщат във вълнуващи събития за публиката. Неслучайно знаменитият музикант Джордж Харисън подарява своя плоча на прочутата ни певица с посвещението: „На най-голямата певица на планетата”. А Кейт Буш записва за албума си „Червената обувка” вокалните импровизации на световноизвестното трио „Българка” в състав: Янка Рупкина, Ева Георгиева, Стоянка Бонева.

Янка Рупкина е родена в с. Богданово, Бургаско. Израснала е в семейство, за което странджанската песен е ежедневие и в труд, и в отмора. Така неусетно усвоява тънкостите на странджанското пеене от своята баба. А с първата награда от фолклорния събор в Граматиково през 1960 г. идва и първото признание на специалистите за музикалната ѝ надареност и оценката им за чистотата на уникалния ѝ странджански стил.

През 1961 г., след успешен конкурс, Янка Рупкина постъпва в хора на Ансамбъла за народни песни на БНР, по-късно наречен „Мистерията на българските гласове”. Под това име е известна и поредицата от албуми на швейцарския продуцент Марсел Селие, чийто върхов успех е престижната американска награда „Грами” през 1990 г. Изключителна заслуга за нея имат хоровите песни със солистка Янка Рупкина. За една от тях – знаменитата „Калиманку, Денку мъри” авторът на хоровата й партитура Красимир Кюркчийски възкликва за солото й така: Изключителен глас. Чист като поток. Такава певица не се ражда всеки ден. А акад. Николай Кауфман добавя: Дори само „Калиманку Денку мъри” да бе изпяла, пак стигаше…

В края на 70-те години на м.в. Янка Рупкина, заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева, сформират трио „Българка”. Съдбата подарява на именитата ни певица още по-големи възможности за съвместни изяви и турнета с вече прославилия се хор „Мистерията на българските гласове” и с трио „Българка” по целия свят.

Известни са срещите на Янка Рупкина с Джордж Харисън, Кейт Буш, но и с други музикални знаменитости, за които разказва певицата:

Аз имам и други много големи срещи с други колеги, композитори, певци – Линда Ронщад от Сан Франциско – САЩ. За мен беше голяма чест, че Дейвид Бауи, когато се е женил, е пуснал моята „Калиманка”, вместо Менделсон. Не мога да не бъда щастлива певица. И по случай 25-годишнината от сватбата си, той пак е пуснал „Калиманка”. Аз му изпратих съобщение, за да му благодаря за това, че е оценил моя глас. Това е една голяма песен, която прослави мен, г- н Кюркчийски и България. Имам и други мои колеги, като оркестъра от Дания на Симон Лоенбах. С него имам записи за диск. Имам записи с Денис Прикент, французин, беше малък – на 15 години. Бяхме на един фестивал, там беше Жан-Мишел Жар, с когото се запознахме. Работила съм с австралийски хор, с хора от Бостън на Марта Форсайт и направихме големи концерти със Стоян Величков. Но паметна остава срещата с Кейт Буш, както и с Джордж Харисън, който ни прие в неговия замък да изнесем голям концерт. Щяхме да правим и записи, но жалко, той си отиде рано. Моят път е много дълъг и нелек. И трудът, който съм положила, е много. Имам здрава психика, доволна съм, че макар и на тези години, продължавам да работя. Сега направихме група със сестри Аджови, квартет „Славеи”, Даниел Спасов и Милен Иванов, организатор е Владислав Славов, също добър певец, правим концерти из България. Сама правя рецитали с джаз оркестри в НДК, с групата „Ъндърграунд транс глобъл” също имах концерти у нас и в Ирландия. Предстои турне в Канада и САЩ с танцов състав и мисля да попеем на хората от сърце.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50