Олимпийско лято е и всички погледи са вперени в Рио. Всеки тръпне в очакване на победа. Искаме страната ни да блесне и нашите представители да ни зарадват с отличията си. Но междувременно един друг вид олимпийци вече носят медали за България. Става въпрос за български ученици, представящи страната ни в дисциплини като математика, химия, биология и други природни науки. Всяка година близо 50 от тях участват в 15 международни състезания. За миналата година националните олимпийски отбори на България по природни науки са извоювали общо 67 медала. Зад целия този успех стои много труд и дълги месеци подготовка. Всичко това се случва под зоркото око на Сдружението на ръководители на българските олимпийски отбори по природни науки, което вече 6 години помага с организиране на обучения, практика в лаборатории и специализирана подготовка по съответните научни дисциплини.
За да разберете какво е нужно да бъдеш олимпийски медалист, решихме да ви срещнем с националния отбор по биология. Състезателите се завърнаха от състоялата се в Ханой, Виетнам, Международна олимпиада по биология с един сребърен и два бронзови медала. Този успех може да се дължи на това, че България притежава дългогодишна традиция в тази научна сфера, а може би и на факта, че е една от шестте страни основателки на олимпиадата през 1989 г.
Но точно какво представлява една Олимпиада по биология, с какво се сблъскват учениците и какъв е нейният формат, ни разказва ръководителят на отбора доц. Албена Йорданова.
Международната олимпиада по биология се състои в два големи изпита. По регламент първият се осъществява в четири лаборатории, където се решават практически задачи. Вторият изпит е теоретичен. Продължителността на всеки е цял ден. По време на практиката нашите състезатели трябва да се справят с изключително много задачи, само за 90 минути. Необходимо е да приложат редица съвременни методи, използвани в биологията, като например електрофореза и пречистване на белтъци,които по принцип са от компетенцията на преподаватели и студенти. Всичко това далеч надхвърля техните знания, придобити в училище.
За трудностите в подготовката и за това, как се справят с поставените задачи, разказват бронзовите медалисти от Международна олимпиада по биология, Виктория Христова и Никола Тодоров.
Ние сме от Националната природо-математическа гимназия и учим малко повече биология, но в обикновените училища, където часовете по биология за цяла седмица са само два, те не стигат нито за практическа, нито за теоретична подготовка, – споделя Виктория. – Международната олимпиада е на много високо ниво и там се изискват знания, часове подготовка и разбира се упоритост.
Целият този хъс към биологията започва още в началните гимназиални години, както Никола вмъква: На нас просто биологията ни харесва. Голям принос за това имат и учителите, които запалват искрата в децата. В крайна сметка е нужно да се провокира интерес. А олимпиадите са стимул, даващ едни допълнителни емоционални преживявания. Но от какво тесто са направени бъдещите олимпийци?
При нас идват вече подготвени състезатели, които са едни от най- добрите млади биолози в България. Това, което са постигнали, готвейки се сами или с техните учители години наред, е допринесло те да са в националния отбор по биология. Някои от тях се явяват на олимпиади още от 7 клас и в 11 и 12 клас постигат високи резултати на национално ниво, което дава своя отпечатък и на международния подиум. – разказва доц. Албена Йорданова.
Няма как да не разкажем за тазгодишния сребърен медалист Цветослав Георгиев. Той е феномен, твърди ръководителят на отбора. Преди година и половина се появява на Олимпиадата по биология, като до този момент се е състезавал само на математически олимпиади. Решава, че след средното си образование иска да учи медицина. В състезанията по биология открива, че ще му бъде много по-интересно и забавно да се подготви. Цеко, както го наричат всички в отбора, за една година прави нещо изключително. На ръководителите доц. Албена Йорданова, доц. Снежана Томова и Радослав Александров, докторант в Института по молекулярна биология, тайно им се иска да се върнат назад във времето, да открият Цветослав в 7 клас и сега в 12-ти той да направи онова, за което отдавна се мечтае – спечелване на златен медал. На този етап обаче, е невъзможно български състезател да вземе такова отличие. Каква е причината?
За съжаление, цялата налична база, която имахме преди, прекрасни кабинети по химия, физика и биология, отдавна вече не съществува. Единственият начин нашите олимпийци да се докоснат до съвременната наука, или дори да направят дисекция със специалист, е да дойдат в лабораториите на Биологическия факултет на Софийски университет. На теория сме много добри, състезателите се представят блестящо, но практическата работа трябва да е на първо място, защото е нужна бързина, съобразителност, комбинативност и преценка кой експеримент кога да се проведе. Затова тези лаборатории трябва да бъдат възстановени.
Желанието на състезателите е, след завършване на средно образование у нас, да продължат развитието си в чужбина търсейки бъдеща реализация там, а не в родината. За да останат тук България трябва да инвестира в децата увлечени от природни науки, защото така те ще се превърнат в следващото поколение, което ще развива иновациите, ще трупа постижения в науката и ще бъде гарант за растеж на икономиката на страната ни.
Снимки: Божидар Янев и личен архивЕдин от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..