Четиридесет и седем. Едно неутрално число, докато не го натоварим със смисъл. Четиридесет и седем хромозоми – само още една дума, а съчетанието вече проблясва с енергийния заряд на мълния. И когато светлината й освети предубедеността, клишето и страха, с тях ще бъде свършено.
„47 усмивки” на деца със синдрома на Даун в продължение на месец ще посрещат гостите на Морската градина във Варна /17.08-17.09/. Фотографската изложба е идея на сдружението на родителите им и носи едно-единствено послание – животът е по-хубав с усмивка, а усмивките на всички деца си заслужава да бъдат забелязвани.
Тони Маринова е една от майките, която се сблъсква с проблема “една хромозома в повече”, и като всички тях изпада в шок. През 2009 г. тя ражда своето момиченце Яница, а днес е благодарна на Сдружението на родители на деца със синдрома на Даун, че са й помогнали „бързо да си стъпи на краката”, както се изразява тя.
До този момент диагнозата синдром на Даун за мен беше въплъщение на нещо много страшно. Смятах, че това е едва ли не присъда за бъдещия ми живот и че предишният е свършил. Нищо подобно – животът ми започна наново с друго темпо, с нови неща. Със сигурност едно такова дете изисква много повече грижи и отдаденост от един родител, но това не означава, че задължително носи страдание в семейството. Напротив, всичко е въпрос на гледна точка и на уредба в държавата.
Оказва се обаче, че вместо да бъдат хуманни жреци, лекарите често се намесват в личния избор на ужасените родители.
Един от основните проблеми е, че още в родилното отделение лекарите си позволяват да те настройват срещу детето ти, да ти влияят да го изоставиш, да ти обясняват как от него човек не става и куп други неистини – разказва Тони Маринова. – Синдромът обаче до голяма степен не е това, което е бил – например когато тези лекари са учили. Медицината се е развила и те трябва да го знаят. А думите им, че децата със синдром на Даун не живеят дълго, е все по-голям мит. Съпътстващите заболявания се тушират, сърдечните малформации се оперират, децата получават шанс да се развиват благодарение на адекватната помощ на логопеди, психолози, специалисти, с които вървим ръка за ръка всеки ден. Покрай интернет ние много четем, свързваме се с хора от различни държави, сверяваме часовника си. И ние вярваме в децата си. Това, че все по-често те са в масовите детски градини и училища, че се развиват заедно със своите връстници, ги прави много по-различни от тези преди 20 години.
Но въпреки че вратите все повече се отварят, истината е, че учителите нямат нужната подготовка, за да помагат на децата с проблем в образователния процес.
Не е само въпрос на присъствие в детската градина или в училище, а на качествено образование – категорична е Тони Маринова. – По принцип всяко дете има свои дефицити или проблеми. Представете си един учител, който има 25-30 деца в клас и трябва да обръща внимание на още няколко с проблем – изключително трудно е. А когато нямаш и квалифицирана подкрепа, нещата вървят към интеграция на хартия. Но въпреки всичко аз съм оптимист, защото от нас, родителите, най-вече зависи да инициираме тези промени.
Въпрос на късмет е да попаднеш на хора, които да повярват в детето ти и да рискуват – просто те не са подготвени и се плашат от неизвестното, убедена е Тони Маринова. Малката Яница е имала късмет. Тя посещава масова детска градина и е „специалната приятелка” на всички малчугани. И някой ден, когато нейните приятели пораснат, ще се забравят табутата към хората с проблем. Междувременно можем да поспрем без предубеждения пред фотографиите на слънчевите деца, които от всичко най-добре умеят да се усмихват. Неслучайно за тях казват, че носят в себе си синдрома на любовта.
Снимки: downsyndrome.bg
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..