Великите европейци - Жана Д`Арк (част втора)

Тези и още много въпроси наистина смущават и пораждат хипотезите на тъй наречените бастардисти, които смятат, че Жана всъщност е незаконно дете от кралски произход. Тази версия в някаква степен намира потвърждение през 1934 година. В библиотеката на Ватикана изследовател изравя протоколите от разпитите на Жана Д`Арк и сред тях - отчет на двама монаси, изпратени от съда да разучат истината за произхода и. Според тях всички жители на  Домреми, където се смята, че е родена Жана, поддържат версията, че тя всъщност е само отгледана там, а иначе е дете от незаконната връзка на кралица Изабела Баварска с нейния девер, Людовик Орлеански. Това значи, че Жана Д`Арк е полусестра на дофина на Франция Шарл VІІ - а може би дори истинска сестра, ако е вярна хипотезата, че и той е плод от същата незаконна връзка. 

В същото време значи, че Жана е полусестра и на английската кралица Екатерина, Катрин Валоа, съпруга на крал Хенри V, който в онзи момент воюва срещу Франция, а техният син, бъдещият крал Хенри VІ Ланкастър, е племенник на Девата от Орлеан. Много и различни възражения има срещу подобна хипотеза, но едно от важните е - как така кралете и на Англия, и на Франция, оставят човек от своята кръв да бъде съден, унижаван публично и накрая унищожен. Тук пък се намесват тъй наречените сюрвенисти. Те поддържат версията, че Жана всъщност никога не е била изгаряна, а е освободена тайно, докато на кладата загива друг, неизвестен човек.

Чайковски, Девата от Орлеан, 15.36 

Сюрвенистите, според които Жана Д`Арк не е загинала на кладата, имат основания да твърдят това. Няма преки доказателства за смъртта на Жана, казват те, защото лицето на жената, изгорена през 1431 година в Руан, е закрито, а на екзекуцията има само английски войници. На всичкото отгоре, в различните документи се сочат четири различни дати, когато това изгаряне уж е станало. Още по-сериозна става работата, като се знае, че в отчетните книги на Инквизицията Жана изобщо не се споменава сред екзекутираните, а светският съд, който всъщност я изгаря, не би могъл да направи това, защото срещу нея няма произнесена присъда. Сюрвенистите поддържат и версията, че една от онези лъже-Жани, появили се в следващите години из Франция, всъщност е истинската. 

Пет години след процеса, през 1436-та, в Лотарингия се появява жена, която се представя за Жана Д`Арк. Братята на Жана я разпознават като сестра си. Кралят, Шарл VІІ, също я приема за истинската Жана. Жената скоро се омъжва и вече като графиня Армуаз, посещава Орлеан. Там хората, включително онези, които са били до нея при освобождението на града, я припознават без капка съмнение като своята героиня, организират празненства в нейна чест, а градският съвет официално и отпуска 241 ливри за нейните заслуги. Срещу тази версия също има много възражения, повечето от тях основателни, така че е трудно и тя да бъде приета еднозначно.

Джоакино Росини, Жана Д`Арк

Колкото и невероятно да звучат версиите на бастардисти и сюрвенисти, има една трета, която ги обединява и добавя още конспирация. Тя се базира на отношенията между двата прочути рицарски ордена – „Приоратът на Сион” и тамплиерите. Сион е основан през 1099-та от Готфрид Булонски и Балдуин Фландърски, малко по-късно се ражда и дъщерният Орден на тамплиерите, но между тях зейва пропаст. 

След загубата на Светите земи, те се връщат във Франция - тамплиерите в Париж, сионците в Орлеан. Сионците заговорничат и затова през 1307-ма Филип Хубави разбива тамплиерите, а 7 години по-късно е изгорен и Великият магистър Жак дьо Моле. Много рицари обаче се измъкват с натрупаните богатства, установяват се в Англия и на свой ред заговорничат. В резултат на това през 1337-ма Едуард ІІІ се отмята от обещанието династия Валоа да получи френския престол и така започва стогодишната война, финансирана всъщност от тамплиерите. Неслучайно в тази война бургундците, роднини на магистър дьо Моле, са съюзници с англичаните, а срещу тях са Шампан и Лотарингия, земи на сионците. Вече по времето на Жана Д`Арк Франция, тоест, „Приоратът на Сион”, е в много тежко положение и великият майстор Рене Анжуйски замисля ПР акция, за да повдигне френския дух. 

За целта използва незаконната кралска дъщеря Жана, отглеждана под зоркото око на ордена в селцето Домреми. Всичко започва от едно предсказание - разпътна жена ще унищожи Франция, девица ще я спаси. Разпътната жена, смята се, е самата кралица Изабела Баварска. Това отношение към нея почива не само на слухове за динамичния и любовен живот, а и на реалността, при която подписаният от нея договор от Троа фактически предава Франция в ръцете на английските крале. Споменатата в предсказанието девица пък, както се досещате, е Жана Д`Арк, която въплъщава идеята за крехката френска красота, на която самият Бог помага.

Джоакино Росини, Жана Д`Арк, 4.57

Както вероятно забелязва внимателният слушател, във всички версии дотук няма и дума за гласовете, които Жана Д`Арк чува и виденията на светци, които има. За голяма част от изследователите това е най-трудният въпрос и те гледат да го загърбят – макар да не могат, защото точно гласовете са ключови за събитията. Както самата Жана твърди, тя за първи път чува гласове, когато е на 13 и се разхожда в семейната градина. Те са придружени с видения, тя вижда край себе си Света Екатерина, Света Маргарита и архангел Михаил, които я напътстват. На първо време напътствията са за обикновени неща – моли се, ходи редовно на църква и се пази девствена, казват гласовете. 

Впрочем, това с девствеността не е съвсем обикновено за онова време и място - началото на ХV век, на село, във Франция. Трудна работа, но Жана го постига и това е доказано поне от две отговорни комисии. Първата комисия включва тъщата на дофина Шарл VІІ и други придворни дами, които я преглеждат в Шинон. Другата комисия е от монахини и е назначена от съда в Руан. Така или иначе, след няколко години гласовете започват да говорят все по-странни неща на тийнейджърката Жана. Казват и – ти ще спасиш Франция, като освободиш Орлеан и коронясаш дофина. За целта я изпращат при Робърт де Бодрикорт, комендант на крепостта Вокулер, който да я препрати в двора.  Бодрикорт, естествено, разкарва момичето, но малко по-късно то се връща със същата оферта. Този  път му открива, че според гласовете французите са загубили важна битка край Орлеан и до няколко дни ще се получи съобщение за това. 

Съобщението наистина идва, това стряска Бодрикорт и той провожда момичето в Шинон. Там Жана получава аудиенция, но дофинът се прави на хитър и поставя друг човек на трона, а сам се крие сред тълпата придворни. Водена от гласовете обаче, Жана отива право при него и му открива мисията си. Двамата се дърпат настрани и тя му разказва такива подробности от една негова скорошна молитва, които няма как да знае който и да било, освен Бог. „Не забравяй, че и Дяволът слуша молитвите” – предупреждават го неговите съветници. Шарл обаче вече е готов да се довери, но все пак подлага момичето на още две проверки, едната за споменатата девственост, другата – от водещи теолози. 

В доклада си теолозите пишат, че я намират за „човек, живял безупречен живот, добър християнин, обладан от добродетелите на смирението, честността и простотата”. Още в много случаи гласовете имат решаващо значение за поведението и решенията на Жана Д`Арк. Те и казват в олтара на коя църква да намери заровен меча си, както се смята по онова време – меча, принадлежал на Карл Велики; тези гласове я ръководят, когато тя пък ръководи генералите в битката за Орлеан; гласовете я насърчават да освободи всички крепости по река Лоара, чак до Реймс, където да короняса дофина Шарл VІІ за крал на Франция. Гласовете я напътстват и по време на процеса срещу нея, който англичаните водят чрез своя френски колаборационист, инквизиторът Пиер Кушон. 

По време на процеса тя постоянно избягва опитите да бъде вкарана в сложни теологически капани. Например един доминикански монах я пита: „Казваш, че Бог иска да освободи Франция. Но Бог е всемогъщ, нали, тогава защо са ти войници?” На което, водено от гласовете, неграмотното уж селянче отговаря като водещ теолог от Сорбоната: „Бог помага само на онези, които си помагат сами. Войниците ще се сражават, а Бог ще им дари победата”. Накрая специално за скептиците ще кажа – да, гласовете не пропускат да я предупредят, и то неведнъж, за залавянето и мъките впоследствие. 

Дали точно Жана Д`Арк е човекът, изгорен накрая, наистина не се знае. Важното обаче е, че - с клада или без - в Париж се издига позлатеният паметник на тялото на Орлеанската девица, а над Франция и досега се носи нейният безсмъртен дух.

Ричард Айнхорн, Петер Ностер -