„Расте, но не старее“. Да ви говори нещо? Девизът на София красноречиво представя града, такъв какъвто е. Непрестанно променяща се среда, място за нови идеи, но винаги в съзвучие с историята на българската столица. Приемственост, която се наблюдава в редица културни събития и фестивали, създавани през последните години у нас. Фестивалът „София диша” вече седем години вдъхва нов живот на емблематични софийски улици през лятото, с което се превръща в скулптор на съвременната градска мултикултурна среда.
Началото е поставено през 2010 година. Изготвената концепция била на основата на много сериозен европейски опит, но преведен на езика на нашата действителност. Така решили да представят различни дейности и автори, занимаващи се в сферата на изкуството, спорта и ръчната изработка. Представяйки уменията и талантите им на улицата, публиката става съпричастна с техните преживявания и така всеки може да преоткрие нови интереси за себе си. Първата улица, на която започва „София диша” е „Цар Иван Шишман”, денят – августовска неделя, а традицията продължава вече седма година.
Това лято фестивалът за градска култура ще бъде по-голям и по-впечатляващ от всякога. Целта на „София диша“ е да се превърне в национален бранд, за което е изготвена тригодишна стратегия. Подробности ни разказва Кристина Спасовска, куратор и главен координатор на фестивала.
Ние смятаме, че „София диша“ е една възможност за привличане и развитие на публики в България. За седемте години, през които се провежда фестивалът се вижда какъв голям интерес представлява той за публиката. На него присъстват хора на различни възрасти, с различни интереси и професии. Все повече чужденци и туристи посещават събитията ни. Тази година Министерство на туризма, Министерство на външните работи и летище София подкрепят представянето на фестивала извън страната. За тази цел на летището сме организирали флашмоб с танцьори, които ще забавляват пристигащи и заминаващи пътници.
При организирането на такова събитие винаги има пречки. Само за една неделя се налага сработване между над 50 организации. Разбира се, винаги има някой недоволен гражданин пропуснал известията за фестивалния ден, но на самите улици преобладава доброто настроение. Все пак това е една добра възможност за производителите на български стоки и творците да се срещнат лице в лице със своята публика и да разберат какво се търси и харесва и по този начин да подобрят своя бизнес.
Мотивираме артистите да „работят” с градската среда и по този начин да осъвременят публичните пространства, и така да възродят връзката на хората с града. Всяка седмица ще има различни артисти, които ще вземат участие във фестивала. Основните акценти тази година във визуалните изкуства ще са свързани с излагането на творби на художници, улична фотография с проекта „People of Sofia“, както и кампанията „Дай на Кирилица“, която представя известни графични дизайнери и тяхното виждане за предимствата на азбуката ни. „Включили сме и фотографска изложба на Ели Цонова – „Между Берлин и София“. За първи ще има и представяне на късометражно кино.
Различното в това издание на„София диша“ е въвеждането на зони и засилената подкрепа на социални каузи в различните локации. Кои са те?
Всяка зона подкрепя кауза в своята насока. Детската зона подкрепя каузата – „Не на насилието над децата“, творческата зона подкрепя независимото изкуство, базар зоната – ръчната изработка и българското производство, а спортната зона подкрепя активния начин на живот. Това разделяне на различните участници на групи, ще допринесе за по-доброто им представяне пред публика, а пък гражданите ще се ориентират по лесно и ще изберат това, което им е интересно.
Организаторите обещават и през този август да усетим полъх от чуждестранна култура.
До момента винаги успяваме да представим дадена чужда култура, канейки международни артисти, които живеят в София от дълги години. Тази година, в последната неделя на фестивала, сме подготвили корейски кът и представяне на японско изкуство. Истината е, че винаги търсим начин да интегрираме в програмата ни мултикултурата и разнообразието на една европейска столица, каквато е София“ – обяснява Кристина Спасовска, куратор и главен координатор на „София диша“.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..