Наричат великия италиански тенор феноменално явление в оперния свят от средата на миналия век. Удивителна бе свежестта на вълшебния му глас, припомнят от „Кориере де ла сера“ – Красив, ярко индивидуализиран тембър. Дикция – като по учебник. Собствена представа за образа, далеч от щампи. Появата му на сцената, неустоимият чар довеждаха публиката до екстаз. Това бе Джузепе ди Стефано!
На 24 юли 1921 година в Мота Сант Анастасия (Сицилия) е роден знаменитият тенор. Учи в духовна семинария. Иска да се посвети на църквата. Дарбата му обаче го извежда на друг път. На 16 години започва уроци по пеене при Адриано Токио, а в Милано Джузепе взема най-доброто от легендарния Мариано Стабиле и известния баритон-солист в Ла скала Луиджи Монтесанто.
Какви ли не легенди се носят за Пипо – така го наричали приятелите. Една от тях: Тулио Серафин го измъкнал едва ли не от рибарска лодка, където бъдещият лъв на оперната сцена от зори до мрак безгрижно пеел канцонети… и в миг направил от него звезда. Истана е! Кариерата на Джузепе ди Стефано наподобява появата на метеор с ослепителна светлина. През 1947 г. се появява за пръв път на сцената на Миланската скала. Като Де Грийо в „Манон“ на Масне. Успехът бил умопомрачителен! За по-малко от година се превръща в един от най-популярните и обичани, по-скоро обожавани италиански тенори. Пее в Рим, Неапол, Венеция, Болоня, Парма… През 1948 г. директорът на Метрополитън опера (МЕТ) Едуард Джонсън представя поредното откритие: Джузепе ди Стефано в „Риголето“. А в Ню Йорк Таймс отбелязват: МЕТ рядко е виждала херцога на Мантуа с подобна ослепителна външност и блестящ глас!
След триумфа в следващите пет години италианският тенор се превръща в безспорната звезда на МЕТ. Партиите, които изпълнява, са предимно от лиричния репертоар: Алфредо, Рудолфо, Алмавива, Де Грийо ,Фауст, Неморино…
Впрочем Неморино е един от безспорните върхове в кариерата на Ди Стефано и в съботната вечер ще може да се насладите на откъс из шедьовъра на Доницети. След паметни турнета с трупата на МЕТ в Северна и Латинска Америка Джузепе ди Стефано се връща в Миланската скала. Уви, само до средата на 60-те години. Статистиката отчита: 195 пъти се е появявал на легендарната сцена в митични постановки на „Турандот“, „Пуритани“, „Ловци на бисери“, „Селска чест“, „Джоканда“, „Балс с маски“ …В края на 1957 обира овациите с Мария Калас във вердиевия шедьовър. Ди Стефано е в стихията си в коронната роля на Ричард, а Амелия е Мария Калас. В образа на Ренато се превъплащава друг велик майстор на оперния театър – баритонът Тито Гоби. Квартета допълва знаменитото мецосопрано Федора Барбиери като Улрика. Хор и оркестър на Миланската скала, обединени от диригентската палка на Антонино Вото.
През 1954 г. в Гранд опера Джузепе ди Стефано буквално подлудява парижани с неустоимото си преобразяване като Фауст. Четири години по-късно, отвъд Ламанша в Ковънт Гардън, е Каварадоси, а на фестивала в Единбург оставя публиката без дъх в коронната си роля на Неморино.
В пресата обявяват Джузепе ди Стефано за пръв сред равните. Дори Марио дел Монако признава в интервю от края на 50-те години: Питате ме кой е кралят на тенорите? Е, какво пък… Короната без съмнение принадлежи на най-достойния сред нас: Джузепе ди Стефано!
Пак критиката провъзгласява Ди Стефано за всепризнат майстор-тълкувател на Верди и веристите – заради неукротимия сицилиански темперамент, усет за драматургичното изграждане и сложната плетеница от страсти, нюансирани със завидно умение. Майстор, който плува в свой води и в шедьоврите, то се знае, на Белини и Доницети. Едгардо – един от пленителните образи на Джузепе ди Стефано! Изумително вокално съвършенство!, пишат в Ню Йорк Таймс. Италианският тенор владее всички тайни на класическото bel canto – безукорна кантилена с необикновено красив, наситен звук…
С „Лучия ди Ламермур“ Мария Калас и Джузепе ди Стефано обикалят триумфално най-престижните сцени. В Милано, Берлин и Виена спектаклите, ръководени от Караян, остават завинаги в златните страници на историята на световния оперен театър. Екзалтираните меломани пък категорично отказват да се разделят със своите кумири, а нестихващите аплаузи и необичайно упорство на феновете често създават доста грижи на администраторите. През 50-те години триото – Калас, Ди Стефано, Тито Гоби осъществява записи на „Лучия ди Ламермур“, „Риголето“, „Бал с маски“, „Травиата“, „Тоска“, „Палячи“, които и днес са абсолютен хит в звукозаписните каталози.
Артистичният живот на Джузепе ди Стефано се развива с умопомрачителен интензитет. Потокът от ангажименти буквално го залива. Ролите в оборот надхвърлят цифрата 50! Колкото до трудните партии от драматичния репертоар (някои от тях съвсем неподходящи!), уви, отразяват се пагубно върху гласа на великия тенор. Следва поредица от неудачи. Сред тях христоматиен пример е „Риенци“ в Миланската скала.
Колкото до „Бохеми“ в Ковънт Гардън – през 1963 година, Ди Стефано не е в състояние да изпълни ангажимента си и в ролята на Рудолфо се появява никому неизвестен млад артист. Така започва кариерата на друга ослепителна звезда – Лучано Павароти. През 1966 г. Джузепе ди Стефано прави мъчителен избор: на 45 години решава да сложи край на убийствения водовъртеж от участия, безкрайни пътувания, страхове, съмнения, които съпътстват живота на големия артист. На влудяващото очакване винаги да си във върхова форма! Операта вече е зад гърба ми!, обявява от страниците на „Берлинер Цайтунг“ знаменитият сицилианец и хвърля поредната бомба: Вярвам в новото начало наречено оперета! Злите езици ще съскат, че е заради гласа ми. Основната причина обаче е другаде. През последните години оперният театър прекалено се комерсиализира. Допирните точки с изкуството все повече избледняват. Не бих могъл да пея в такава атмосфера, категоричен е Ди Стефано.
През есента на 1966 година в Берлин прави фурор в оперетния шедьовър на Лехар „Страната на усмивките“. А Волфганг Шиминг отбелязва в „Ди Бюне“: Джузепе ди Стефано все още притежава рядко красив глас и зашеметяваща артистичност! Въпреки хулите напоследък. Справи се превъзходно с присъщия му южняшки темперамент и страст…
Впрочем има различни версии за внезапния край на бляскавата кариера на певеца. Тя, кариерата на Ди Стефано, според директора на МЕТ Рудолф Бинг, можела значително да бъде удължена, ако италианецът не се подвизавал като бонвиван, оплетен в множество любовни афери. Нещо, което в едно от късните си интервюта самият Ди Стефано не отрича: Исках да се наслаждавам на живота, а не само на операта. Не съм роден аскет! Пушех много, играех хазарт понякога до зори… Е, при такива обстоятелства няма как да си във форма на другия ден… Започнала главоломно, кариерата на Джузепе ди Стефано угасва също тъй внезапно. Тъй или инак обаче тя блести ослепително в средата на миналия век, когато певецът е всепризнатият господар на световните сцени.
Съдържание на операта „Бал с маски“
събота, 30 юли, от 20 часа
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..