Що е „Стършел“ свършил, несвършил и пропуснал за своите 70 години съществуване

БНР Новини
Вестник „Стършел“ е уникално за българския периодичен печат явление – има периоди, в които изданието се радва на небивала популярност, абонирането за него става по списък и с привилегии, дори връзки трябва да се активират, за да го сториш. В годините на т.нар. „социалистическо строителство“ той в някаква степен беше онова издание, официално натоварено да се противопоставя на неуредиците, колкото и те да се признаваха с половин уста. Теорията за „малката“ и „голямата“ правда намираше активно превъплъщение на неговите страници, активно превъплъщение обаче намираха там и плахите гласове, склонни да откриват в системата по-фундаментални изкривявания.
Забележителното е също така, че „Стършел“ след промените, станали на 10 ноември 1989 г., продължи да бъде онова печатно издание, което запази своя характер и публика включително в неблагоприятните ситуации на кризи, фалити, разорявания и обеднявания. С важно обстоятелство – без да променя своя характер на истински „Стършел“, тоест бодящ очите на властта, не спестяващ и зулумите, които върши, и глупостите, които прави. Донякъде може да назовем вестника като проявление на перманентната опозиция, той е наистина опозиция на всяка власт, за разлика от достатъчно на брой други медии, които гръмко гърмят, че са опозиция, но под сурдинка поддакват както на властта, така и на корпоративния интерес.

В този смисъл да говорим за „Стършел“ в исторически план означава да говорим за българските несъгласия, съпротиви, дисидентства, измъквания из-под опеката на властта, избягването от репресивните ѝ проявления с елегантни и умовъздействащи флангови маньоври. Та тъкмо на този български опозиционен дух, въплътен на страниците на в. „Стършел“ ще бъде посветено поредното издание на предаването „Премълчаната история“ на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.

За това какво е бил вестникът някога и по-различно ли е сега разговаряме с главния редактор Михаил Вешим, с журналиста от вестника Румен Белчев и с доц. Наталия Христова от Нов български университет – изследовател на взаимоотношенията власт – култура в годините на тоталитаризма в България.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07