Габрово, 1847 г. Големците на града начело с Васил Априлов /стопански и просветен деец, писател и дарител/ идват в двора на църквата „Света Троица”, за да съберат средства за нова сграда на първото у нас светско училище. Просветителят дарява 2500 гроша, ала така и не успява да се порадва на изпълненото дело. Същата година умира в Галац от туберкулоза.

Десетилетия по-късно на художника Цанко Лавренов е поръчана маслена картина. Творбата носи дългото име „Габрово 1847 година – първото просветно събрание в България, свикано от Васил Априлов, в което е взето решение за построяването на първата гимназия в България”. Тя му е поръчана през 60-те години на миналия век от габровския завод „Подем”. И се ражда шедьовър, запечатал знаменателна сцена – на фона на възрожденски къщи и под дебела сянка в църковния двор духовно будни люде нищят бъдещото възвисяване на младежта.

Това е един момент, избран от дядо ми, за да увековечи Габрово и неговата история – първото просветно събрание на Васил Априлов, на което се взема решение за построяването на първата гимназия в България, разказва внукът на художника Лаврен Петров. Тази великолепна композиция на фона на старото Габрово и реката можем да покажем засега на една немного качествена снимка, но пък сме извадили подготвителната рисунка. Разбира се, проектът се различава от живописното произведение. Картината е поръчана през 1966 г., завършена е две години по-късно, а през 1969 г. габровци до такава степен са благодарни и възхитени от това, което е направил Цанко Лавренов, че го удостояват със званието „Почетен гражданин на Габрово”.

Подготвителната рисунка, направена с молив, има същите мащаби като маслената картина и тези дни може да се види в литературния клуб „Перото” на НДК. За съжаление, това е последната останала следа от великолепната творба на Цанко Лавренов. След като няколко десетилетия краси приемната на „Подем”, картината изчезва мистериозно заедно с приватизацията на завода. Но се оказва, че тя съвсем не е уникален случай и споделя общата съдба на най-малко още сто произведения, по чиито стъпки, за съжаление, не крачат хора в униформи. Може би това е една от причините с издирването й да се заемат НДК и фондация „Цанко Лавренов” – с уговорката, че търсенето им не е криминално, а изкуствоведско. Друга причина да се пристъпи към този донякъде наивистичен акт, при който се очаква грабителят да се покае, е 120-годишнината от рождението на художника. По този повод в Софийската градска художествена галерия има невиждана досега изложба с негови творби, а в момента екип от изкуствоведи подготвя над 400 страници „труден разказ за Цанко Лавренов и неговото творчество”, по думите на Лаврен Петров:

За мен особено вълнуващо беше цялостното преживяване с изследването и откриването на картини, до които никога не съм мислил, че мога да достигна. Например великолепната картина на Рилския манастир в Богословския факултет на Софийския университет. Успяхме да се доберем и до работи от частни колекции, които бяха абсолютно недостъпни. А едно от най-емоционалните преживявания беше да намерим в един пловдивски параклис копие на чудотворна икона на св. Георги от Зографския манастир. Дядо ми я е направил през 1935 г. в Света гора и донесъл в Пловдив по поръчка на този манастир. И като че ли до последно, дори сега с изчезналата картина, непрекъснато се разкриват нови истории, опознаваме нови факти. Така че със сигурност нашият разказ ще остане недовършен, но пък в това няма нищо лошо.

Цанко Лавренов е роден през 1896 г. в Пловдив. Макар и без завършено художествено образование, успява да се утвърди като един от най-добрите майстори на своето време. Великолепни са неговите пейзажи от родния град, както и многото рисунки на манастири, особено тези от Света гора. Излага свои картини в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин, Москва. Изявява се и като художествен критик. Умира през 1978 г. в София.

Снимка: БУЛФОТО