Олга Борисова: Народните творения са гениални и непреходни

С великолепния си глас, оригинален репертоар, интелигентност и висок художествен вкус народната певица Олга Борисова е сред видните имена на фолклорното поприще. За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. Олга е от хората, родени за сцена. Притежава не само дарба за камерно и хорово пеене, но и запомнящо се сценично присъствие и физическа красота, много често сравнявана с българските мадони от картините на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора.

С едно изречение мога да кажа, че народната песен ми даде всичко и ме научи на всичко. Защото това, което е създал нашият народ като песен, като творчество – то е нещо гениално и непреходно. В дълголетието на моята творческа кариера, пътувайки по света и разнасяйки навсякъде българската народна песен, съм преживявала мигове, в които се чувствам горда, че съм българка, че принадлежа на гениален с творчеството си народ. Няма ден, в който да не благодаря на съдбата за този подарък. Толкова съм щастлива, че намерих правилния път за мен в живота.

Олга Борисова изминава един невероятен път от родното село Жилинци, Кюстендилско, до световните сцени на Европа, Америка, Азия, Африка.

Когато бях 11 клас в гимназията в Кюстендил, се занимавах с театър, младежките ми мечти бяха да стана драматична актриса. Но завършвайки 11 клас, получих писмо от Георги Бояджиев – главен редактор на народна музика, в което пишеше да се явя на конкурс. Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо. Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР. Това беше през 1960 г. и на този конкурс имаше 250 човека. Така се явих и бях приета в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Радиото стана моят втори дом. Имах гласа, но когато постъпих разбрах, че много неща не мога, че не умея да пея в хор, бяхме много млади. Първият диригент беше Борис Петров. Той се отнасяше бащински и много мило  с нас. И така постепенно навлязох в богатството и в тънкостите на хоровото пеене. Някой мислят, че българската народна песен е нещо много просто. Но ще цитирам големия народен певец Йовчо Караиванов, който на своята 50 годишнина каза:” Българската народна песен не е проста и не е за прости хора”. Това лично на мен животът ми го доказа.

Незаличими спомени пази Олга Борисова от многобройните си турнета по света с хор „Мистерията на българските гласове”.

Никога няма да забравя – бяхме в Канада, Торонто. На летището чакахме самолета, за да се върнем в България. Имахме успешно турне, публиката не ни пускаше да слезем от сцената. Седим уморени, а пред нас се изправя достолепен мъж. Тай застана мълчаливо пред нас, поклони се до земята и каза: „Вие можете да бъдете чест за всяка институция”. Представи се като канадски професор. Беше гледал наше телевизионно участие предишната вечер и беше силно впечатлен. Много, много бяхме щастливи.

В днешно време фолклорът не е това, което беше – гледната точка на Олга Борисова:

В последните години много неща се промениха. Аз нямам нищо против всякакъв вид музика, но някак ценностите се изместиха. Някога във всяко село имаше състави към читалищата, със свои костюми и инструментариум. За известен период това се изгуби, но започнах да се обнадеждавам в последно време. Канят ме да журирам на фестивали из цялата страна. България ражда прекрасни таланти, прекрасни деца. В началото на юли бях на Международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Нямате представа какви талантливи деца и младежи имаме. Това ме успокоява, че нашият фолклор няма и не може да загине. Едно от нещата, с които сме смаяли света, е българският фолклор. Аз съм виждала как в първите редици хората от чуждата публика плачат. В началото се чудех, но после разбрах, че нашата песен носи невероятна енергия. Тя те залива, ти ставаш подвластен. Музиката е езикът на вселената, не ти е нужен преводач, посредник. Ние, „Мистерията на българските гласове”, в частност и аз, бяхме много щастливи на най-големите световни зали, получихме и наградата „Грами”. Навсякъде ни посрещаха като звезди. Принадлежа към цяло поколение известни певици. Ние ще бъдем верни на тази музика, винаги ще живеем с нея, защото тя ни даде всичко.