Олга Борисова: Народните творения са гениални и непреходни

Снимка: Божидар Любенов

С великолепния си глас, оригинален репертоар, интелигентност и висок художествен вкус народната певица Олга Борисова е сред видните имена на фолклорното поприще. За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. Олга е от хората, родени за сцена. Притежава не само дарба за камерно и хорово пеене, но и запомнящо се сценично присъствие и физическа красота, много често сравнявана с българските мадони от картините на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора.

Ето какво сподели Олга Борисова за успешната си кариера като солистка и глас от световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на престижната американска награда „Грами” през 1990 г.

С едно изречение мога да кажа, че народната песен ми даде всичко и ме научи на всичко. Защото това, което е създал нашият народ като песен, като творчество – то е нещо гениално и непреходно. В дълголетието на моята творческа кариера, пътувайки по света и разнасяйки навсякъде българската народна песен, съм преживявала мигове, в които се чувствам горда, че съм българка, че принадлежа на гениален с творчеството си народ. Няма ден, в който да не благодаря на съдбата за този подарък. Толкова съм щастлива, че намерих правилния път за мен в живота.

Олга Борисова изминава един невероятен път от родното село Жилинци, Кюстендилско, до световните сцени на Европа, Америка, Азия, Африка.

Когато бях 11 клас в гимназията в Кюстендил, се занимавах с театър, младежките ми мечти бяха да стана драматична актриса. Но завършвайки 11 клас, получих писмо от Георги Бояджиев – главен редактор на народна музика, в което пишеше да се явя на конкурс. Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо. Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР. Това беше през 1960 г. и на този конкурс имаше 250 човека. Така се явих и бях приета в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Радиото стана моят втори дом. Имах гласа, но когато постъпих разбрах, че много неща не мога, че не умея да пея в хор, бяхме много млади. Първият диригент беше Борис Петров. Той се отнасяше бащински и много мило  с нас. И така постепенно навлязох в богатството и в тънкостите на хоровото пеене. Някой мислят, че българската народна песен е нещо много просто. Но ще цитирам големия народен певец Йовчо Караиванов, който на своята 50 годишнина каза:” Българската народна песен не е проста и не е за прости хора”. Това лично на мен животът ми го доказа.

Незаличими спомени пази Олга Борисова от многобройните си турнета по света с хор „Мистерията на българските гласове”.

Никога няма да забравя – бяхме в Канада, Торонто. На летището чакахме самолета, за да се върнем в България. Имахме успешно турне, публиката не ни пускаше да слезем от сцената. Седим уморени, а пред нас се изправя достолепен мъж. Тай застана мълчаливо пред нас, поклони се до земята и каза: „Вие можете да бъдете чест за всяка институция”. Представи се като канадски професор. Беше гледал наше телевизионно участие предишната вечер и беше силно впечатлен. Много, много бяхме щастливи.

В днешно време фолклорът не е това, което беше – гледната точка на Олга Борисова:

В последните години много неща се промениха. Аз нямам нищо против всякакъв вид музика, но някак ценностите се изместиха. Някога във всяко село имаше състави към читалищата, със свои костюми и инструментариум. За известен период това се изгуби, но започнах да се обнадеждавам в последно време. Канят ме да журирам на фестивали из цялата страна. България ражда прекрасни таланти, прекрасни деца. В началото на юли бях на Международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Нямате представа какви талантливи деца и младежи имаме. Това ме успокоява, че нашият фолклор няма и не може да загине. Едно от нещата, с които сме смаяли света, е българският фолклор. Аз съм виждала как в първите редици хората от чуждата публика плачат. В началото се чудех, но после разбрах, че нашата песен носи невероятна енергия. Тя те залива, ти ставаш подвластен. Музиката е езикът на вселената, не ти е нужен преводач, посредник. Ние, „Мистерията на българските гласове”, в частност и аз, бяхме много щастливи на най-големите световни зали, получихме и наградата „Грами”. Навсякъде ни посрещаха като звезди. Принадлежа към цяло поколение известни певици. Ние ще бъдем верни на тази музика, винаги ще живеем с нея, защото тя ни даде всичко.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50