Могат ли бактериите да говорят и ако това е възможно – на какъв принцип? Евгения Михайлова и Натали Атанасова са част от първия български отбор, който има амбициите да участва на международното състезание по синтетична биология и генно инженерство iGEM, което се провежда всяка година в Бостън. То е студентско състезание за хора до 23-годишна възраст. Членовете на българския екип, който в момента се състои от 15 души, се подготвят за състезанието в специализирана високотехнологична лаборатория в „София Тех Парк”. Проектът на българския отбор е както биологичен, така и инженерен:
Нарича се „Говореща бактерия” – разказва Евгения. – Представете си един биореактор и клетки, които живеят там и някой трябва да измерва какви са техните показатели и от какво те имат нужда. Ние сме измислили как бактериите да кажат какво им е необходимо като издават светлинен сигнал и се измерват неговите характеристики. Към проекта ще има и разработено приложение. Ще има и специална система, която от разстояние ще позволява хранене на бактерията. Звучи елементарно, но би имало огромно приложение в индустрията – не само в лабораториите, но и в различни видове производства, във фармацевтичната област… В iGEM ние показваме един модел, който може да се разработи в бъдеще и да се създаде едно ново поколение измервателни системи, чрез които бактерията да „общува” с хората.
По думите на Натали финансовата страна на проекта се оказва голямо препятствие. За реализирането му трябват много средства, а от отбора са принудени сами да търсят финансиране:
За да участваме в това състезание, трябваше да заплатим регистрация, която е на стойност 5000 долара и получихме кутия с биологични материали, с които ще работим. Събрахме тези пари с много усилия и оценяваме цялата помощ, която хората ни дадоха. В момента обаче имаме нужда от биологични консумативи, от реактиви, от ензими и други най-различни неща, за да върви ходът на работата. Закупили сме част от тях, но са ни необходими още много. Направили сме бюджет и изчислихме, че ще ни трябват още 20 000 долара.
В почти всички държави отборът на iGEM се организира от университетите – те финансират състезанието, преподавателите са ментори и определят проекта и темата. Евгения казва, че това в България няма как да се случи поради финансови причини:
Това не ни демотивира, даже ни нахъсва да покажем на останалите участници, че дори да нямаме финансовата възможност, която имат останалите държави, ние можем сами да намерим пари и да вдъхнем надежда на българските студенти, че могат да се занимават с наука у нас. Оставаше една седмица до крайния срок и бяхме започнали да губим надежда, но когато видяхме парите в банковата сметка много се зарадвахме. Видяхме вярата в нас и искаме да възродим тази надежда у колкото се може повече хора и да покажем, че можем.
На сайта на отбора е дадена дарителската сметка за всеки желаещ да подкрепи българския екип. Негов ръководител е Борис Киров, който в момента е преподавател в Техническия университет в София. Той е завършил „Биотехнологии” в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и докторантура във Франция. Подготвял е отбор за състезанието iGEM през 2012 г. във Франция, с който печели няколко медала. Съобщава за своите планове за направата на отбор първо на своите студенти, на които е преподавател в Техническия университет. От там събира група софтуерни инженери. В екипа имат равно участие мъжете и жените, като приблизително половината са биолози, а другата половина – инженери. Евгения казва, че това им дава възможност за повече идеи и гледни точки. От екипа на iGEM искат да докажат, че въпреки многото спънки и трудности, у нас може да се успява и да покажат на младите българи, че има защо да останат в България. Евгения апелира:
Времето на оправданията и обвиненията трябва да приключи. Младите хора трябва да действат. Да се мисли адекватно върху проблемите, а не да се изтъкват, и да се търсят решения. Защото бягството не е решение.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..