Това толкова подценявано и едновременно възхвалявано българско село продължава да е безценна съкровищница на памет и традиции. Ястия, като Чипровски обге, Куткус, който се прави както в гоцеделчевското село Брезница, така и целия район на Сатовча, и още много други типични местни храни няма да откриете в менюто на заведенията в нашите курорти, нито в градовете ни, пълни с всякакви „вериги” за бързо хранене. Затова пък са естествена част от всекидневието на местните хора. Зеленото сирене от Черни Вит, Бял мъж, който предците ни непременно слагали на трапезата за Петровден, баницата Дзива от Поповяне и стотици забравени вкусове и ухания, обаче, рискуват да останат непознати за нашите деца и техните бъдещи поколения. Светът върви към унификация, но ние все още имаме шанса да запазим тази изчезваща, като селата ни, памет. Можем да я съживим, започвайки от съхраняване на ресурса: опазена чиста природа, уникални породи, ценни билки, здравословни кулинарни навици и рецепти, жив фолклор, обичаи, традиции. За туризма това са приходи с голяма възвращаемост. Въпросът е: как да се направи? Заедно с депутата в Европейския парламент Момчил Неков оглеждаме възможностите за комплексен подход и решения.
Календарът на традиционните летни прояви е богат на събития: събори и ритуали за Еньовден, Видовден, Петровден. В Етъра, в троянското село Балканец или в самоковското село Поповяне, в пловдивското Ягодово празниците имат свой, открояващ се облик.
Във Врачанския Балкан районът около пещерата Леденика, стана център едновременно на три празнични повода, кой от кой по-ярки: 10-ти Балкански пещерен сбор, Първи врачански фолклорен събор и Северняшка сватба със съвсем истински младоженци: Катя и Ангел Петрови. Но, както всяка история, и тази сватба в народни носии има своята изключително любопитна, скрита за очите на другите част, за която разказва Велизар Илиев. Когато започва да се готви за сватбата като гост, му се налага да извърви една старинна и красива паунова пътека. По-добре чуйте историите, за да „сглобим” заедно магичната картина от неповторимия живот на българското село.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..