Константинопол е ключов за разбирането на българската история град - и за периода на първите две български царства, и за разгръщането на политическо-социалното и културно национално развитие в по-ново време. От Константинопол приемаме християнството, непрекъснато българските владетели копнеят за имперския град (показателен пример в това отношение е цар Симеон Велики), градът постоянно се е намесвал във владетелските интриги в българския владетелски двор, ние също сме дали своето в интригите около престояването на един или друг на престола на василевса.
Всичко това прави Константинопол - който макар и никога да не е бил в ръцете на българите, определящ урбанистичен топос за тяхното движение в историята. От Константинопол, за съжаление, в настоящия момент не е останало много - завладяването му от османските турци през 1453 г. променя радикално облика на града, много черкви са превърнати в джамии, крепостни стени са разрушени, укрепления са изравнени със земята, цистерни и манастири са оставени на милостта на времето, стихиите и дивата природа. За да потърси обаче все пак какво е останало от древното величие на Константинопол, един руски историк - Сергей Иванов, пише забележителната книга „В търсене на Константинопол. Пътеводител на Византийски Истанбул и околностите”, в която се опитва да възстанови, доколкото е по силите му, старите места на ромейското величие.
Ние, от своя страна, ще се опитаме да установим и българските следи в имперския град, чиито руини съхраняват легенди както за наши царе, така и за наши светци. Ще стигнем до манастира в Мала Азия, който е бил близо до Константинопол, където игумен е бил Методий и където се предполага, че брат му Константин Кирил Философ е сътворил глаголицата, ще разберем по какъв свръхестествен начин империята се е спасила от набезите на Симеон Велики, ще се спрем пред вратата, където хан Крум е забил своето копие, поразявайки в сърцето и византийската гордост, и византийското коварство.
За всичко това ни помагат проф. Георги Каприев от Софийския университет и доц. Смилен Марков от Великотърновския, и проф. Владимир Игнатовски, преводач на книгата. Българският превод е първият в света, чак след него се появяват преводи на главните световни езици - английски, френски, немски, испански.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..