"Българите" (The Bulgarians) е двуезичен фоторазказ. Преобладават нюансите на сивото, може би за да бъде избегнато обвинението в прекалено очерняне или, недай Боже, представяне в черно и бяло на нашите сънародници, попаднали пред обектива на автора Антони Георгиев. В Радио България сме представяли негови фотоси от „тракийска“ и от „римска“ България, а на провокацията дали това е съвременният образ на „българска“ България, Антони бе категоричен:
Не, ако предишните бяха документални книги, това по-скоро е документално изкуство, което цели да покаже със средствата на черно-бялата фотография идеи, състояния, ситуации.
Корицата е привидно поетична, снежната белота и контрастната фигура не дават идея за далечните от естетическите ни критерии образи, които някои биха определили като криви, а по-крайните биха стигнали до „бестиарий“. Както става дума и в текстовете (освен авторов, има и предговор на културолога Георги Лозанов) – това са хората, които никога няма да попаднат в новините (освен може би в криминалната хроника). Тези, които сме свикнали да приемаме за електорат, определящ чрез механизмите на демокрацията органите на народовластието. Идеята, по думите на автора, е „да се наблегна върху разликите, но да се търсят и общите характеристики“. Идентичността е една от тях, чиято липса или изкривеност според Антони е в основата на останалите кризи, които изживява обществото ни, а България в последния четвърт век не направи почти нищо в изграждането на своята нова идентичност.
Идентичността е нещо индивидуално, тя не може да бъде налагана: ние живеем в ХХI век и отдавна не носим потури, въпреки че в последно време други неща искат да ни се налагат като идентичност.
Един от проблемите, които Антони предпочита да открои вербално след 10-годишните си кръстосвания из страната, е липсата на критическа мисъл сред българите.
За съжаление, способността за мислене не в черно-бели категории, което за мен в началото на 90-те ми се струваше, че започва да се възражда, в последно време като че ли намалява и има връщане назад.
Другият е в насажданата дилема „свобода или сигурност“, която може да има различни отражения, стигащи до нихилизъм. Като единствената обърната към обектива физиономия от дружески банкет:
Тези хора са абсолютно дезинтересирани към околния свят. Нулев интерес към това, което се случва около тях. С изключение на един човек, който те гледа фронтално и като че ли ти казва – „такива сме, но и други да бяхме, нищо няма да се промени“.
Книгата е вид отражение на местна почва на излязлата преди 60 години творба на Робърт Франк (с предговор на Керуак) „Американците“. В този смисъл може да се каже, че мечтата от сатиричната песен от началото на промените „Как ще ги стигнем американците“ вече е достигната. За автора подобен подход - „гледането на истината в очите“, има много по-голям ефект за България, отколкото туристическите брошурки. Като овчаря, за когото България е късче небе, което той държи в ръката си.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..