Българският Сребърен век - културен възход всред политически тежки години

БНР Новини

В българската история периодът от края на XIV-началото на XV век сме свикнали да четем през мрачните политическо-военни събития, връхлетели Второто българско царство, унищожили го и за дълго лишили българския народ от държавен суверенитет. Годините са мрачни, без съмнение, но съществува един парадокс: точно в разгара на погубването на българската независима държава в нейните предели се заражда едно културно-църковно движение, опиращо се на исихасткото учение на Григорий Палама, превърнало Търновград, тогавашната престолнина, а и околностите ѝ, в място на литературен разцвет, обединено под общото наименование: „Търновска книжовна школа”. Тогава Патриарх Евтимий излага своя нов стил на „плетение словес“, тогава се предприема правописна реформа, препревеждат се църковни книги и се пишат жития съобразно препоръките и каноните, зададени от Симеон Метафраст. Този период от българската църковно-културна история учените назовават „Сребърен век” и в него блестят имената на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки, Киприян Българин, Митрополит Киевски, и особено неговият племенник Григорий Цамблак, също Киевски Митрополит, който предвожда православна делегация на Констанцкия събор (1414-1418), изнасяйки пред участниците слово за помирение и единение на Църквите (февруари 1418). Всъщност българските църковни и културни деятели правят за тогавашния православен свят същото, което някъде половин век по-късно, след падането на Константинопол (1453) правят за италианските градове и особено за Флоренция избягалите от османския меч ромейски учени и просветители. На всички тези българи, забележителни исторически, църковно и културно люде, е посветен великолепният сборник със статии и научни изследвания „Сребърният век: нови изследвания” със съставител проф. Анисава Милтенова и издаден от ИК „Гутенберг”. Той съдържа изказванията от проведената на 10-11 май 2015 г. международна конференция, посветена на 780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235), 640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375) и 600 години от провъзгласяването за Киевски митрополит на Григорий Цамблак. Конференцията (а съответно и сборникът) са благословени от Негово Светейшество, Патриарх на всички българи Неофит. Сборникът доклади съдържа изключително интересни и любопитни факти, изнесени от учени от седем страни (Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия), в които главната фигура на разискванията е Григорий Цамблак и особено неговото присъствие на Констанцкия събор, когато бива преодоляна Великата схизма в латинската църква.
За това негово участие, за самата личност на Григорий Цамблак и изобщо за българския Сребърен век в предаването „Премълчаната история” говорим с проф. Анисава Милтенова, съставител на сборника, проф. Климентина Иванова, изнесла доклад за патриарх Евтимий, и Джена Славова, изпълнителен директор на издателство „Гутенберг”. Ще се свържем с акад. Васил Гюзелев и с проф. Мария Спасова от Великотърновския университет.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07