Освен испанския Сан Себастиан, през 2016 полският град Вроцлав е избран за Европейска столица на културата. От 23 април, в продължение на цяла година, ще носи и титлата Световна столица на книгата. Историята на Вроцлав е многолика, както свидетелства и името му: на чешки Vratislav, на немски Breslau, на латински Vratislavia... Апетити на владетели и превратности на времето са го „местили” от държава в държава, а той си е оставал все там - на река Одра в Долна Силезия. Затова е наричан некоронована, историческа столица на Силезия. Градът е определян като необикновен и особен. Биографичната му пъстрота определено е предимство. От друга страна е предизвикателство: как да изглежда туристическият символ на Вроцлав.
Във всяко древно европейско селище ще откриете красиви стари сгради: катедрали, храмове, опера, кметството, внушителни паметници на личности, допринесли за неговата слава. Стана практика да се поставят и скулптурни фигури в естествен ръст, по улици и площади, като част от всекидневния живот. Но на един необикновен град му приляга необичаен символ! Като вроцлавските джуджета! Звучи несериозно? Преди повече от век Мария Конопницка пише: „Вярвате или не, на света има джуджета”. Вроцлавските, като повечето дребосъци от породата си, обичат да се крият от хората. Ако в Интернет-търсачката напишете „туристически символ на Вроцлав”, гномчетата може и да не ви се покажат. Но ако се поразровите, ще попаднете на добре опазена тайна. Всеки кореняк жител знае поне няколко истории: как Татко-гном основава града, как после, заедно с многобройното си семейство, помага на хората срещу Водния таласъм на река Одра, който пакости непрекъснато.
На 1 юни 1987 г., когато митингите и масовите събирания са забранени от тогавашните власти, жителите на Вроцлав излизат, облечени като джуджета в оранжеви дрехи. С находчиво чувство за хумор заявяват: „Забраните важат за хората, не и за джуджетата!” Така Вроцлавското джудже добива политически символ. В памет на първата Оранжева алтернатива, след промените на същото място е поставена и първата фигурката на джудже. Постепенно идеята завладява града за нови миниатюрни скулптурки. Освен общината, в кампанията се включват магазини, различни обекти, представители на неправителствения сектор... Броят на джуджетата непрекъснато расте. Те са къде ли не: ниско на земята, увиснали по ръба на первази и стени, прегърнали стълбове, при фонтаните! Има специален сайт, в който са показани местата, оформени в тематичен маршрут. По него често сe правят състезания. Кой ще открие повече фигурки? Всяка от тях носи име: Туристът, (виж снимката вляво) е с карта в ръка. Щастливецът е доволен от живота. С ярки характери са Телефонистът, Програмистът, Мотоциклетистът, Носачът на фенер, Професорът, Водоносецът. Двойка Сизифчета се бори с непосилен товар. Младоженците, разбира се, са влюбени. Семейство джуджета бута бебешка количка. Има Ключар, Радиотехник, дори Нарцис... Фигурите са индивидуални и в композиции, с размер около 20-30 см. Аз лично успях да изброя към 316, но едва ли съм забелязала всички. Броих без лупа!... Видите ли джудже, каквото и да е то, потъркайте се в него. Казват, че носи щастие. На Вроцлав малките весели и добри гноми определено са донесли късмет.
За града, неговите забележителности и по-важни акценти от Програмите за Европейска столица на културата и Световна столица на книгата, разказва Ярослав Годун, съветник при посолството и директор на Полския институт в София. За превода съдейства Светла Каранешева от Програмния отдел на Института.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..