Евлогий и Христо Георгиеви, най-богатите хора на Балканите в края на XIX век, са и най-големите дарители в историята на България. С техни средства се създават Софийският университет „Св. Климент Охридски”, най-старото и най-голямо висше училище в България, няколко болници, завещават парични средства за просвета и издържат студенти в чужбина… Евлогий Георгиев подарява на родния си град Карлово построената с негови средства текстилна фабрика, като приходите от нея предвижда да се предоставят на училищното настоятелство. Освен това действията на двамата братя подтикват и други родолюбци, живеещи извън България, към дарения.
С учредените на тяхно име награди ще се удостоят достойни личности – българи, които с живота, делата и примера си вървят по техния път в областите образование, дарителство и бизнес, на които братята са посветили целия си живот. Христо Тучев – председател на организационния комитет на наградите „Евлогий и Христо Георгиеви”, мотивира нуждата от подобни инициативи така:
Струва си да се говори за тези неща. Да се измести фокусът от злободневното към едни по-сериозни стойности, които биха дали резултат за просперитета на нашата нация. Най-сложното в процеса на номинирането всъщност е тези хора да се съгласят, защото, както казаха всички, а някои дори се отказаха, „Всичко, което правим, не го правим за награда, не искаме награда за него”. Това са възвишени хора в идеала и ценностите си. Това са хора, надраснали всякаква суета. Притесняват се дори, когато само се говори за тях.
Лесно ли се намират в днешно време българи, чиито дела биха могли да се сравнят с тези на братята Георгиеви?
Не е лесно, но въпреки това такива хора има, а ние, обществото, не сме сетивни, не ги виждаме, усещаме, пропускаме добрите дела, които те вършат. Отдаваме прекомерно внимание на маловажни неща и пропускаме делата на велики хора, които живеят сред нас днес. И това са нашите номинирани. В категория „Образование”: проф. Минко Балкански, който е един от най-изтъкнатите физици в света, Кавалер на Ордена на Почетния легион, има Орден Стара планина I степен, преподавател в 34 университета, почетен професор на Сорбоната, основател на Академията на науките на Индия. Това е човекът, който основа фондация „Миню Балкански” в България, благодарение на която лауреати от международни състезания по математика, информатика и физика биват промотирани в най-престижното френско училище Ecole Normale Supérieure и се превръщат в учени. Друг номиниран е проф. Григор Горчев, който основа роботизираната хирургия у нас и създаде учебен център в България, за да се превърне тя във водеща сила. Номиниран е и проф. Христо Глушков, изследовател на живота и делото на братя Георгиеви. В област „Дарителство”: Иван Станчов, дипломат, меценат, човек, който дари семейното си имущество, за да основе „Карин дом” във Варна – център за грижи за деца. Иван Анев е най-големият дарител на БЧК. Обществото не го познава, но това е човек, който дари семейното си имущество и наследството на жена си, възлизащо на над половин милион лева, на девет болници, за да се закупи животоспасяващо оборудване. Номинирани са и семейство Желеви от Добрич – Софка и Жельо Желеви, чиято дъщеря загина при инцидента във влака София-Кардам в Червен бряг през 2008 г. Те дариха цялата кръвнина за Софийския университет, училищата и детските градини, в които е учила дъщеря им. В област „Бизнес”: Христо Тенчев и Светлин Наков – хората, които създадоха Софтуерния университет, през който са минали 22 000 души, които захранват българската софтуерна индустрия. Те създадоха един нов бизнес модел в университетското преподаване. Васил Терзиев е един от основателите на най-успешната българска компания, която беше продадена за 260 млн. долара миналата година и сега се развива бурно напред. Всички тези хора са пример, за който ние трябва да знаем, усещаме, виждаме и следваме.
Церемонията по връчването на Първите национални награди „Евлогий и Христо Георгиеви” ще се състои на 24 май в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски” от 18 часа, параден вход.
Снимките са предоставени от организаторите.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..