Радиоенциклопедия „Солта по пътя на цивилизациите”: Парите по пътя на солта

Снимка: архив

Всички знаем колко вредно е да се прекалява със солта в храната. Тогава какъв смисъл влагали древните хора в израза: „Той яде сол”? Така се говорело за човек, който не е просто богат или заможен, а направо е потънал в разкош. Можел да си позволи да притежава сол, колкото поиска, и да похапва от своето богатство по всяко време, в буквалния смисъл на думата. На много места по света първите пари се отсичали от здрави, солидни кюлчета …не злато, а истинска, твърда сол. Да опитваш разплащателното средство със зъби е останало като практика във времето, макар и с друга цел. Търговците захапвали златните монети, за да се уверят, че са истински. Със солта нямало проблем: или е солена, или не е сол. Големият въпрос идвал от водата. При пренасянето на солени пари с кораб, след първите по-високи вълни, безценният товар се стапял и безвъзвратно изчезвал. И сухоземните пътища били не по-малко рискови. От разбойниците може и да избягаш. От дъжда – не. Бури и наводнения обърквали всякакви предварителни сметки. Останал изразът: „да не ти излезе солено”, както и поуката: „Раната се бои да не й сложиш сол. Солта се бои да не я сложат във вода”. Дори когато се появили металните пари, в много от тях се запазил споменът за ролята на солта: солди (италиански монети), халер или хелер (от хал – на келтски сол). Думата солдат (войник), използвана и до днес в някои езици, идва от солената дажба, която древните воини получавали като надница.

И съвременната дума за заплата salary, в английски език не е нищо друго, освен порцията сол, давана като възнаграждение за свършената работа. Още много любопитни неща знаят за парите по пътя на солта Валентина Григорова, проф. Васил Николов, Катя Христова, Елка Пенкова, Бистра Божкова и други.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07