Когато преди 13 години във Велико Търново прохождаше първият специализиран форум за популяризиране на културния туризъм, имаше доста оптимисти, но и скептиците не бяха малко: „Кой ще дойде на подобно изложение извън столицата?! Пък и дали имаме разработени културни маршрути у нас!“ За второто имаха известно право: в онзи период от развитието на България се знаеше, че страната разполага с много обекти, но маршрути все още се предлагаха относително плахо. В новите пазарни условия предприемачите все още се питаха дали инвестициите в подобни начинания си струват, доколко ще има търсене и възвръщаемост на средствата. Какво трябва да съдържа подобен маршрут, за да бъде истински туристически продукт? – За музеите се споменаваше като за странен излишен лукс, който само иска средства, за да се закърпи, например, някой течащ покрив. Над усилията за привличане на посетители тегнеше понятието „музейна тишина“, в буквалния и преносен смисъл на думата. На тема „Що е то културен туризъм?“ преминаваха дискусии, кръгли маси. И ако с материалните обекти: исторически паметници, археологически крепости, музеи, галерии... някак нещата бяха по-ясни, понеже можеха да се пипнат, повече време отне да се избистри ролята на онова, което се нарича нематериално културно наследство. А то, напук на всички прогнози, оставаше живо: песните, танците, наддумванията, обичаите, ритуалите! С годините читалищата успяха дори да впишат в новия си облик най-съвременни технологии, ставайки понякога единственото място с интернет. Пътищата – лоши. Автобуси до големия град – два пъти на месец, че даже без хич, но – има мрежа! Има връзка със света! Така между репетициите на фолклорната група, кандидат-столетнички учеха да „чатят“ с внуци и правнуци в чужбина.
Някога, преди цели 13 години, които сякаш бяха в безвремието, мнозина не вярваха, че селата и малките забравени градчета могат да станат толкова привлекателни за туризъм, за еко-ваканция с вкусна домашна кухня, че да са предпочитани места за ваканция и от българи, и от чужденци. Тази 13-а поредна борса съвсем не е фатална, а красноречива повратна точка в развитието на културния туризъм. Неслучайно през 2016 година във Велико Търново се събират съмишленици от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), редица министерства, общини, медии, неправителствени организации, учебни заведения. Какви въпроси вече са на дневен ред?
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..