Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично” – обител за утеха, извор на духовна енергия и просвета

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Само на десет километра от Троян, в живописния Орешак, на брега на река Черни Осъм, времето сякаш е с други измерения. Няма ги безизразните панели, нито небостъргачите, които да препъват окото. Наоколо – красива природа, гласове на птици, каменни основи, покрив от керемиди, помежду им се редуват бели зидове с дървени чардаци, градени на широко, а не както в полуделия от скорости и стрес съвременен наш вертикален свят. Там, в зелено-пъстрия уют на треви, цветя и дървета, сред огърлицата от старопланински върхове, ви очаква Троянската света обител.
Ставропигиалният манастир „Успение Богородично” е включен под номер 31 в списъка на най-популярните места за посещение у нас „100-те национални туристически обекта”. С книжка в ръка, с ентусиазъм да поставят поредния печат, обикновено по своя маршрут туристите планират и посещение в манастира. Доколко сме готови за такова „превключване”? Не е като в автомобила – с механична смяна на скоростите. Там ни очаква различен свят, с други правила, с друга речева стилистика. Какво означава ставропигиален?
Защо свеждаме глава още с пристъпването през входния праг? Какво изобразяват стенописите? Отивайки в Япония, при среща с традиционния за Страната на изгряващото слънце театър „Но” или „Кабуки”, попадайки на тамошни храмове и порядки, е обяснимо да не разбираме много. Но тук сме у нас, на родна територия, в земята на нашите предци, изграждали с надежда и любов същите тези православни църкви и манастири. Това е част от собствената ни памет, в която има изпитания, мъка, въжделения, вяра, споделена радост. Тук, върху икони и стенописи, ще открием обичайни за православния канон светци и библейски сцени. Но ще открием и редки сюжети: срещу олтара, на централно място са изобразени светите равноапостоли Кирил и Методий, софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски), образи на ктитори, дори автопортрет на самия художник Захарий Зограф. Една чистосърдечна хроника на епохата, послание, което днес стига до нас: храмът е място за искрена изповед, обител за утеха, извор на духовна енергия, упование в Бога и вяра в бъдещето.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07