За мнозина тестът на известния психолог Роршах с мастилените петна е ключ към собствената им душа с помощта на науката. А за други „Петното на Роршах” е култово пространство в Пловдив – място за среща на чаша бира със свободния дух на независими творци. Клубната култура има запазено място в артистичния живот у нас. Доказва го клубът „Петното на Роршах”, който вече петнайсета година е сцена за сериозна литература, интересна музика, но и за изграждането на добра публика с любопитство към всичко това. Създателят му – писателят Александър Секулов, казва, че клубът е независим от масовия вкус, не служи на определени артисти и е свободен да прави неща, които другите не си позволяват. Т.е., ние се опитваме да се движим преди публиката, надявайки се тя да ни има доверие и да ни следва, обобщава той.
Всеки вторник „Петното на Роршах” отваря врати за срещи със значими български писатели и книги.
Литературният салон „SPIRT&SPIRIT” съществува вече седма година и основната му цел е да „съшива” българската литература в нейната цялост, да показва различни по възраст, стил, тематика, темперамент и популярност автори, да открива нови тенденции преди всички останали да се сетят, че представляват ценност и интерес. Що се отнася до качеството, с течение на времето изградихме доверие в добрите български писатели и издатели и те знаят, че ще срещнат добронамерено, професионално и етично отношение към себе си, разказва писателят.
Има обаче автори, които са табу. Литературният салон не би допуснал например т.нар. производители на книжни продукти – определен брой страници с корица, продаваеми чрез медийната популярност на дадени лица и добре приети от издателствата заради гарантираната печалба, категоричен е Александър Секулов.
В „Петното на Роршах” вече са гостували редица добри поети и писатели – Здравка Евтимова, Теодора Димова, Владимир Зарев, Радослав Парушев, Николай Милчев, Тома Марков... Съвсем скоро предстои среща с Аксиния Михайлова, лауреат на престижната френска награда за поезия „Аполинер”.
Милен Русков (носител на престижни литературни награди) не само че е гостувал в „Петното на Роршах”, но веднъж по собствено желание води една от срещите, – продължава Александър Секулов. – И именно в нашия клуб той се съгласи романът му „Възвишение” да бъде превърнат в театрален спектакъл. След една успешна година на сцената на Пловдивския театър постановката ще бъде възстановена за нов живот през септември, когато ще бъде готова сцената на театъра.
Александър Секулов не е само откривател на „висока литература”, но и продуктивен писател. В края на м.г. от печат излезе последната му творба – „Скитникът и синовете”. За нея казва, че това е роман за трудния път към светлината в отношенията между бащи и синове. Писателят избира именно светлината, вместо да описва страданието, защото му е омръзнало от прекаленото вторачване в драматизма на живеенето и в неговото безсмислие. По повод на мноогобразието от българска литература на пазара Александър Секулов твърди следното:
Българският автор започва да става интересен на българския читател. Българският писател започва да става интересен на българския издател. Разбира се, има желание да се опитват различни неща. Интересно е докога ще продължи това многообразие от издаване на български книги. Мисля, че в даден момент ще има известен отлив и отношенията между издател и автор ще стават все по-професионални. Ще има и диференциация на издателствата, както е по света.
Писателят не знае дали е успял да възпита естетически усет и вкус към добрата литература чрез своя литературен салон и подчертава, че това не му е необходимо, за да представя и занапред качествени автори и творби. Ала в днешно време не бива да очакваме признание за труда си и по-добре е да се настроим иронически и стоически, добавя с усмивка той.
Снимки: предоставени от Александър Секулов
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..